Здравейте!
Аз съм момиче на 20 години.
Имам приятелка и тя е колкото мен на години. Проблема е че майка и я смята все още за малкото и момиченце. Не че и други родители не смятат вече 30-годишния си син за 3- годишен , нормално е но от една страна, а пък от друга трябва малко да се съобразяват и да дават повече свобода (примерно казвам). Та тази моя приятелка не смее ГЪГ да каже на майка си. Виждам се с нея един път в седмицата само в неделя и това е от години , още като ходихме на училище та чак до сега... От много време дори не се чуваме по телефона, защото майка и ще и вземе телефона, защото много говорела. Казвам и ето аз ще те набера имам минути и тя пак не "мама ще се кара ,че съм на телефона". От много време ме дразни че все още слуша майка си, не ме разбирайте погрешно искам да кажа ,че за мен е тъпо на тези години да не можеш да си отстояваш своето и да те наказват все едно си малко детенце ...Казвам и да говори с майка си тя не та не. Вярно че и моята е неразбрана и с труден характер, но след като ми каза да се прибирам в 23:00 часа и аз и се прибрах няколко пъти в 01:00 часа спорихме известно време после спря да ми се кара. Това казвам и на моята приятелка ,че на 20 години станахме не ни издържат финансово родителите ни , да живеем при тях, но от финансова гледна точна сме независими от тях. Време е да имам тази свобода, да те винаги ще се притесняват за нас , но лека по лека трябва да им покажем ,че сме способни да се грижим за себе си. Аз съм си я извоювала , а тя не и ето от тук идва проблема. На нея не съм и споделяла защото тя е малко по-чувствителна и не искам да я засегна. Обижда се от елементарни неща. Един път тя ми беше звъняла обаче нещо не бях на кеф и отговорих малко по троснато и тя даже се разрева защо съм и говорела така тя не е свикнала така да и се говори ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ стана.... Дразня се защо има време да излиза през седмицата с колежките от университета си , с гаджето си и другия приятелки да ходи при леля си и баба си , а за мен няма време ..Не че всяка седмица ходи , но намира за тях време. Тъпо ми е че буквално от ГОДИНИ се виждаме един само по един път в седмицата. Чудя се как да и го кажа не искам да се караме, а просто да и обясня че ми писна да се виждаме само по един път и то само за 3 часа , които минават супер бързо все едно сме се видели за 15 минути поне аз имам такова чувство. Всеки път я подпитвам да се видим и през седмицата ама тя не та не ... майка и не знам си кво си ... Тъпо ми да чакам края на седмицата ,че да се вида с нея и то за малко.

Вече адски много ми е писнало , ако не намеря някакъв по дискретен начин да и споделя за това , ще си го каза директно пък каквото ще да става. За това Ви моля да ме посъветвате как бих могла да и кажа всичк0 това което ме дразни от толкова много време , но без да я обида и да се скараме.