Дата на изпращане:31 Декември 2007 Здравеите ето я моята история.Аз съм момче на 17 години с проблем със запознанствата.Нека си го кажа направо нямам никъкви приятели.Така е от както влезнах в пубертета.Преди това бях страшно общително дете.Сега от 2-3 години съм затворен само от училище в къщи и тн...Просто вички си намериха компании и приятели само аз наухо.Приятелите ми ме изоставиха и сега съм си самичък пред компютъра.Какво ли не съм пробвал ходих записвах се да спортувам,излизах и се мотаех самоцелно из квартала нищо...Като чели съм неприятен на хората.Усмихват ми се, радват ми се,но никои не изка да ме упознае или да ме покани на купон.Като чели всички са си намерили мястото и не ме изкат при себе си.Това е вече 3 години.Писна ми и аз изкам да се забавлявам,и аз изкам да ходя на диско и купони но просто като чели съм прокълнат.Е пропилях вече 3 години от "най-хубавите" си години и съм се приммирил явно че никъде не съм желан...:(.................................................................................................
Коментар направен на 2 Януари 2008 Няма кво да се отчайваш...тия дето си имат компании ако мислиш,че всичко им е LIFE IS LIFE жестоко се лъжеш...те сами себе си заблуждават...а след време истинския живот ще им се стовари като гръм от ясно небе... и тогава те ше загинат... може би трябва да си намериш някое гадже и с нея да се забавляваш и Т.Н. ... Успех брато ! .................................................................................................
Коментар направен на 2 Януари 2008 и аз бях така в гимназията, всичко се промени когато станах студентка, попаднах в нова среда, сред нови хора и много се промених. споко, не си единствен, това ще премине:-) .................................................................................................
Коментар направен на 1 Януари 2008 И аз си мислех, че съм така, но след като влязох в онези компаний с купони дискотеки наркотици пиене и т.н. осъзнах че това наистина не ми е нужно и дори с много труд се измъкнах от тази дупка в която бях попаднала. Не си мисли,че това са ти най хубавите години. Когато те дойдат сам ще забележиш-а сега хората които не те оценяват просто не са ти нужни. Сигурна съм че имаш поне 1 истински приятел-толкова ти стига...не се самозалъгвай че ще си щастлив ако излизаш с големи компаний и т.н... не е така всеки си го прави както иска и може....а сега просто чакай , но не очаквай всичко да ти дойде на готово. Почети усъвършенствай се и един ден изненадай всички с това в какво си се превурнал :) късмет ти желая искрено .................................................................................................
Коментар направен на 1 Януари 2008 "най-хубавите" години да не мислиш че са м/у 14 и 17? Гледай м/у 24 и 27 да не пропилееш, тия сега са нищо. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Януари 2008 Намери човек и компания които ти харесват. Насочи вниманието си само към тях. Ако не залиташ в крайности ще се получи.
Чрез човека ще влезеш и в компанията.
Огледай се отсрани, сам прецени как се вписваш в тях. Ако изглеждаш и мислиш много по-различно от тях, няма да стане.
Внимавай. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Януари 2008 Брат, и аз съм като теб, и аз съм на 17. Хората сякаш не ни забелязват... Sux... Нека си пожелаем малко повече късмет да имаме в настоящата година, макар че с голи пожелания не стават нещата. Айде със здраве!
.................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|