Дата на изпращане:25 Ноември 2007 Мили Дядо Боже,
Опитах се да обясня на родителите си , че животжт е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме полуили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим.
.................................................................................................
Коментар направен на 20 Март 2008 Оскар и розовата дама
автор: Ерик-Еманюел Шмит
"Мили Дядо Боже,
Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим..."
.................................................................................................
Коментар направен на 29 Януари 2008 тва е от "оскар и розавата дама" !!! Плагиатор! .................................................................................................
Коментар направен на 27 Януари 2008 Празни думи, лишени от смисъл. Защо вярвате, че животът има предопределение?! .................................................................................................
Коментар направен на 27 Януари 2008 Така и не ми надписа книгата... .................................................................................................
Коментар направен на 6 Декември 2007 Стигнал си до някои прозрения но още не си скъсал пъпната връв с родителите си. Дано си под 25 години. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Ноември 2007 ..... или си мислиш, че ти знаеш по- добре от тях?! Лесно е да поучаваш хората около теб, твърдо убеден в правотата си. И грешно, сам да не разбираш значението му. А още повече.......да не умееш, да цениш всичко, което ти се предоставя и с лека ръка да го захвърлиш. Оправданието- „примирение“! .................................................................................................
Коментар направен на 27 Ноември 2007 Само едно не мога да разбера - защо го обясняваш на родителите си?! Та нали те са те моделирали? Очакваш да се променят и да помъдреят? Или да ги спасиш и да ги направиш свободни? Или ...какво? .................................................................................................
Коментар направен на 26 Ноември 2007 Мн добър постинг.
Ако не го разбират, по добре да си го издялат кой както му е удобно всяка буквичка, и на стената, и да си го четат.
Аз съм на последния му етап, е млад съм де, все още ;) по-рано се развих.
Етапите не съвпадат с бройката на годините (понякога). .................................................................................................
Коментар направен на 26 Ноември 2007 Да, и тогава става най-хубаво защото като изплатим заема (а таксата е разделяне с илюзиите) най-накрая сме свободни и ни се дава ......това всеки сам трябва да разбере! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|