Дата на изпращане:17 Май 2006 чувствам се адски притисната, чувствам, че се задушавам, че вървя надолу. такъв негативизъм ме е обзел. дори и когато ми се предостави възможност за ободряване немога да се отпусна, така имам нужда да не мисля за нищо - реве ми се. все нещо ме човърка. немога да живея спокойно, само притеснения. накрая ще взема да лудна. ако ме видите да щъкам някъде по улиците без цел ще се оправдая, че някога и аз бях нормална. ужас хора, нямам мира.................................................................................................
Коментар направен на 10 Юни 2006 Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш .................................................................................................
Коментар направен на 31 Май 2006 Знаеш ли и аз съм така.Но аз знам причината.А ти знаеш ли я?Аз съм луда заради най-гадното изоставяне през живота и се чувствам страшно унизена.Никой не може да ме развесели.Кажи ми защо се чувстваш така. .................................................................................................
Коментар направен на 31 Май 2006 девойче, по същия начин се чувствах и аз допреди месец(27 г., жена), около 2 години се борех за мира в себе си и най -вече негативизма, който ме накара да се свия в черупката си.Абе казвах си , че съм права, здрава, нямам проблеми и какво аджаба ми има, че се чувствах толкова зле, а проблема си го правех аз с негативни мисли, които не можех да премахна, както и затворения кръг от който не можех да изляза, самочувствието и увереността ми спаднаха до нулата, което ме изтощаваше и сякаш загубих себе си-много тежко го изживявах, а и нямах сили да се наплача наволя (чела съм много информация за положителните мисли , но лошото е, че знаех и осъзнавах, че всичко ми беше в главата, но това не ми помогаше), ходих на психоаналитик, което ми помогна да се успокоя, но след няколко месеца спрях, заради парите(10 лв. на сеанс)за кратко се поуспокоих, но след това нещата започнаха да се повтарят отново, започнах да ходя на хата йога,но ефект нямаше, след което започнах да ходя на сахаджа йога(медитация), където за щастие намерих мира в себе си.Не се предавай и търси начини да се справиш с този проблем. Искам само да добавя, че това беше най-трудния период в живота ми. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Май 2006 Не се притесняваи вси4ко е нанервна по4ва симнтомите са то4но на дипресия .Много е кофти и ми е напълно познато това 4увство.Ако продължи по дълго наи добре отиди на психиатър да ти изпише антидеприсанти те ще те оправят със сигурност.Ина4е наистина можеш да луднеш.Не сесе шегувам! .................................................................................................
Коментар направен на 22 Май 2006 Всеки човек в даден момент от живота си попада в ситуация,в която мисли,че няма изход,че ще се побърка.Точно тези моменти те правят по-силна като човек,като личност.Имай силата да продължиш.Нещата постепенно се подреждат,но трябва да мине известно време.И аз съм си мислила много пъти ,че ще лудна през последните 4-5 години.Животът ми толкова много пъти се преобърна,но се научаваш да се самоконтролираш.Сега са малко нещата,които биха ме притеснили.Нужна ти е вяра,че всичко ще се нареди.И когато това се случи се чувстваш прекрасно:)
Успех с излизането от депресията:) .................................................................................................
Коментар направен на 20 Май 2006 ти си луда - и аз съм луд .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|