Дата на изпращане:23 Септември 2007 Реших и аз да напиша своята изповед,искаше ми се тя да е свързана с проблем,защото проблемите се решават и бихте ми дали съвет,но уви не е...
Не знам от къде да започна...
На 10.09.2007год почина кака ми(1 братовчетка)и ми е много мъчно...Почина в ръцете на майка си...Не искам никога да разбирам каква болка е преживяла леля ми...Отиде си след една година мъки...Беше болна от рак,тази толкова коварна болест...Отиде си като остави едно невръстно дете на 2 години и половина без майка...Отиде си а толкова и се живееше,беше едва на 30 години...Все още ми е трудно да осъзная че никога повече няма да я видя,няма да чуя гласа и,да видя усмивката и...Животът и никак не беше лек,от малка постоянно боледуваше...страдаше от много рядка болест на кожата на главата,очите и не бяха добре,много често лежеше по болниците,но въпреки всичко беше много позитивен човек и се радваше на това което има...Дори когато разбра че е болна от рак,постоянно повтаряше че сте се оправи...Имаше планове...Беше сгодена и искаше да се ожени,но поради физическото и състояние това не беше възможно...Тя трябвашев да се оправи и на пролет да ходим на сватба...Но си отиде без да се види в бяла рокля...Отиде си без да види как сина и расте...От както се разбра за болестта и леля гледаше детето,защото тя не можеше...Юли месец беше 39 кг а е висока 176см...
Не знам как така си отиде толкова бързо..беше точнала да се оправя...Лекарите даваха надежда...
От както ми казаха че вече я няма всичко се промени...Много ме заболя...Заболя ме защото осъзнах колко кратък е живота и как едва когато загубим някои разбираме колко важен е той за нас...Аз дори не се сбогувах с нея..Обадих и се август месец,да и кажа че вече съм сдудентка,тя толкова се зарадва...и от тогава не се бяхме чували...Дори не и казах колко много я обичам...Всяка вечер преди да заспя си мисля за нея и плача но с това нищо не мога да променя...Нея вече я няма и никога няма да се върне..Надявам се че е на по добро място ...
Животът е кратък и понякога несправедлив...Бъдете по-добри..чувайте се по често с близките си и им казвайте и показвайте колко ги обичате и колко са важни те за вас...защото не се знае утре дали ще сме тук...
момиче на 18.................................................................................................
Коментар направен на 24 Септември 2007 такъв е живота за съжаление.и колкото и да е гадно трябва да продължаваме. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Септември 2007 Плачи ако ти се плаче, но ще ти кажа защо няма нужда да си тъжна. Тези, които не са сред нас са на по-добро място и ни виждат. И ако страдаме и сме отчаяни, ги натъжаваме, защото те също ни обичат. Затова не се тревожи - хубавите хора, живели честно и починали, вече са преминали изпитанията, които предстоят за всички нас. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Септември 2007 Така е,мойто момиче,хубаво,че си го осъзнала.След време мъката ще утихне и ще имаш хубавите спомени .Знам,че сега не ти се вярва,но времето наистина лекува.Успех,детенце,и дай всичката любов,която би дала на нея,на детето й. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Септември 2007 И аз осъзнах това чак когато загубих най-близкия си човек...трябва да продължиш напред ... времето лекува...колкото и банално да звучи е така. Казва ти го човек,които е загубил всичко и е започнал от начало.. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|