Дата на изпращане:11 Юли 2007 Мисля, че имам мозъчно разстройство...Сериозно! Вече повече от половин година не мога да спра да мисля за НЕГО...а не знам защо...толкова съм наивна...Каквото и да става аз продължавам да вярвам, че някой ден....някой ден ТОЙ ще бъде с мен...Всъщност не сме си говорили около месец...не знам...няма ли край? Най-тъпото е, че дори когато си представям, че просто го подминавам на улицата...ми става тъжно...искам да ме обича...поне мъничко...поне за кратко...както беше преди толкова време...Всичко беше толкова хубаво...толкова мил, забавен, толкова хлътнал...
А има толкова други...толкова сладки...но каквото и да стане...на мен ТОЙ ми е кухата глава...Абсолютна глупачка....................................................................................................
Коментар направен на 24 Октомври 2007 Премести нещата от главата в сърцето. Не мисли, а го обичай въпреки, че е другаде и че може и да не е с теб никога. Това са подробности. Любовта лекува. Мислите за обстоятелствата около любовта убиват. Когато чувствам обич съм щаслива. Когато преценявам дали той го заслужава и дали няма да съм наранена, това пречи на обичта ми и ме съсипва. Не искам да съм съсипана. за това решавам, че ще го обичам независимо от всичко. Защото за мен така е по-добре. .................................................................................................
Коментар направен на 27 Юли 2007 Знам, че това е последноко което искаш да чуеш, защото когато аз бях в твоето положение беше последното което исках да чуя, но "клин клин избива". Трудно е, но трябва да го преодолееш, да започнеш пътя си отново. Иначе рискуваш цял живот да стоиш на едно място. Просто реалният образ на човека, който си мислиш че обичаш, по всяка вероятност не съвпада с образа, който самата ти си изградила за него в главата си. Нямаш мозъчно разстройство, а просто искаш нещо и вероятно си го "приписала" на този човек, независимо дали той го притежава и олецетворява или не. Но си задай въпросите:
- Защо в действителност го обичам сега, в този момент, с какво той го заслужава?
- Щастлива ли съм?
... и давай напред с някой който те обича сега в този момент, на който му пука за теб сега в този момент. Може да не е по начина по които те е обичал другия в миналото, може да не е очарователен и забавен като него, но има едно основно предимство: той ще е тук и сега до теб! .................................................................................................
Коментар направен на 25 Юли 2007 Не си само ти...аз все още боледувам по човека който ме заряза с детенцето ми!
Тръгна си заради друга..и въпреки това ...Толкова силно го Обичам....Разликата тук е такава...Че никога няма да му позволя да се върне...въпреки, че година по-късно разбра какво е направил...
Това не пречи аз да се самоубивам душевно. Това на което се надявам е времето да излекува болката която на моменти е непоносима.... .................................................................................................
Коментар направен на 12 Юли 2007 хах твойто е нищо, аз не мога да спра да мисля за НЕЯ от 2-3 години
ама спокойно де
момче 21 .................................................................................................
Коментар направен на 12 Юли 2007 И на мен ми се е случвало,колкото и да е гадно,просто трябва да го преболедуваш,аз бях така цяла година-не ми се правеше даже и секс-ако щеш вярваи.Сега пък приятелката ми е в чужбина и ще се върне чак след 3 месеца-напълно те разбирам какво ти е.Съчувствам ти и това,че си чувствителна,съвсем не значи,че си глупачка. .................................................................................................
Коментар направен на 12 Юли 2007 "Абсолютна глупачка..."
Сама го каза :). Сигурно почти всеки е изпадал в такава ситуация, аз също. Моето преодоляване трая около 1 година, но после си дадох сметка, че има и други жени на тоя свят, които ме заслужават много повече от нея...е, това че все още ги търся е друг въпрос ;) .................................................................................................
Коментар направен на 11 Юли 2007 Може би е стигнал до моя извод:
жени - без тях - лошо, с тях - много по - лошо! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|