Дата на изпращане:11 Юни 2007 Историята е отпреди 3 години, от пролетта на 2004. Запознават се двама души по Интернет съвсем случайно. Той е току що завършил университет, а тя е задочна студентка в красив черноморски град. Започват да си пишат често и за съжаление не могат да се видят, понеже са на 160 км един от друг. Някак си припламват искри между тях и се появяват чувства, поне от негова страна, които се засилват, особено след като си изпращат снимки. Любовта му стига дотам, че за пръв път в живота си пише стихове и й ги изпраща. Тя, от своя страна, е очарована, все пак никой досега не е правил подобно нещо за нея.
И двамата чакат с нетърпение миговете, когато могат да си пишат и да са образно казано заедно. Огромно е и желанието да се видят на живо, да се прегърнат, да си кажат толкова много изречени и неизречени неща. Оказва се, че тази мечта може да стане факт, когато тя ще е на лекции в средата на лятото. Ех, морето! На колко ли романтични нощи е станало свидетел?
И все пак една мисъл го тревожи и не му дава спокойствие. Дали тя си няма някого там в нейния роден град? Досега не е ставало на въпрос това, въпреки че той беше споделил за неотдавна прекратената си връзка. Беше й казал, че е без ангажименти, но не беше станало дума за нея. Тъй като в последно време не се бяха засичали в Интернет, той й написа e-mail, в който директно я попита има ли си приятел.
Обикновено тя му изпращаше писмата си с цветен шрифт, с червено, някой път розово. Веднага щом отвори писмото от нея, удебеленият черен шрифт някакси подсказваше за неговото съдържание. Да, имало човек до нея, който тя много го е искала, но явно не се отнасял както трябва. Тя споменава нещо за преливане на чашата, което е въпрос на време, и затова колко съжалява за ситуацията в момента. Казва колко много би искала да го беше срещнала по-рано, преди връзките, които е имала. И ако той поиска, може да прави каквото и да е, да се откаже от нея и от пътуването, решението е в негови ръце.
Трудно би могло да се опише емоционалното му състояние след прочита на това писмо. Затруднен е и от отговора, който трябва да даде и затова се бави известно време. Тя му пише отново, притеснена е, иска някакъв отговор, какъвто и да е. Не му се иска всичко да свърши така, и затова й казва, че чувствата му не са се променили, даже са се засилили, и уговорката остава. Оттук нататък всичко се променя. Вече ги няма милите думи, които си разменят в смс-ите, пишат си все едно са си просто някакви познати и толкова. Неусетно наближава и денят на срещата им. Тя ще е около 1 месец в този черноморски град, а той за една седмица, поради други ангажименти. И така, денят идва, той пътува с влак, тя е от няколко дни вече там и го чака на гарата, заедно със своя приятелка. Страхотна е, красива, нежна, елегантна, всичко, за което е мечтал. Но тук идва и още по-голямото огорчение. Тя не е негова, принадлежи на друг, друг и се радва, целува, гали. Това определя и развитието на нещата оттук нататък. Даже не се и прегръщат на тази своя толкова мечтана среща. Може би ако го нямаше другото момиче...кой знае, но едва ли това би променило нещата.
През следващите 6 дни се хранят заедно, компанията е от 6 човека, другите са нейни колеги, ходят заедно на плаж, но за цялото това време едва ли са си разменили повече от 10-15 изречения. Не успяха да останат истински насаме да си поговорят, но може би и по-добре. Сексуалната авантюра не е това, което той е търсил. Понеже тук става дума за любов, и затова нещата стигат дотук. И по-точно доникъде не стигат. Допълнително се утежнява положението за него и от няколкото телефонни обаждания от нейния приятел, а по-късно и от неговото идване за 1 ден там. И така, на шестия ден просто си казват чао, и то по смс, заради нейните ангажименти в университета. Той си тръгва, прибира се с новопридобития морски тен, и толкова. Спира всякакви комуникации с нея, изтрива програмата, по която са си чатили, както и телефонния й номер от списъка си. Година и половина по-късно се засичат пак случайно в един сайт за запознанства, но всичко приключва само с по 2 писма, и то с най-общи приказки.
Сега съм вече щастливо женен, очаквам и дете, но макар и в друга държава, на хиляди километри от родината, от време на време си спомням за нея, мисля си какво ли прави и искрено се надявам да е добре и да е щастлива.
.................................................................................................
Коментар направен на 2 Юли 2007 Скъпи приятелю,жалко че сте се разминали със жената на мечтите ви!Дано обичате сегашната си съпруга и сте щастлив!
Но вашата история прилича малко на моята и ни учи никога да не изпускаме мига!Този прекрасен и щастлив миг който понякога трае само секунди!А във вашият случай не е било така!Ако бяхте преглътнали огромното си его и мъжка гордост,кой знае нещата можеха и да са различни!
Но не се мъчете с тези въпроси!Вземете си поука и изживявайте щастливо всяка секунда!Не се мъчете с въпроси:"А какво ли би станало?"
Така е било писано и това е вашият път определен от съдбата и Господ!
Аз съм вече на 30 години и много бих искала дете,но бедността в България,не ми позволява да обрека и едно невинно същество на мизерия!Но някой ден,кой знае,а може би вече съм срещнала мъжа който с години е до мен,а аз никога не го забелязвам и го приемам за даденост!
Най-хубавото е да създадеш живот!Бъдете много щастлив и не мислете за миналото!
С обич:Една българка .................................................................................................
Коментар направен на 14 Юни 2007 Тази история е факт не само за теб. Тези запознанства в интернет са коварно нещо. Не знам само дали найтина може да се породят чувста. И аз в момента имам подобна връзка но не знам има ли смисъл в нея. Момичето все повече хвътла а аз не знам как да го приемам това .. Скоро ще дойде и нашата среща на живо и тогава не знам какви ще са последвтвията .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юни 2007 Същата история , но с реална връзка между състуденти, приключила от нейна страна с думите:"Какво да правя , като ви обичам и двамата"съм имал и аз преди години...Но бях по-влюбен от тебе, и като разбрах, че все още не е бременна от другия, веднага и предложих брак.Тя отказа...
След година, коментара на моя друга състудентка беше:"Тя сама не осъзнава колко много е загубила..."
Спокойно, приятел, времето наистина лекува!Но това си остана мой спомен за цял живот. .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юни 2007 Страдал си, приятелю, видно е, че е така. Но,... сегашната ти спътница? Знам, че я обичаш. По начина ти на писане е видно, че си буден и интелигентен младеж, което ме кара да вярвам, че я обичаш. Мислиш ли, че би й станало приятно да разбере, че си писал своята изповед за друга, а не за нея?
Отдай всичките си хубави емоции на съпругата си и бъдещото дете, защото те са хората, с които ще прекараш живота си, макар и на "хиляди километри от родината" ! Успех!
М 35 .................................................................................................
Коментар направен на 13 Юни 2007 Да те еба у газо тъпи! Стихове ше ми пишеш,а не я клатиш? Жената иска секс,а не лигавий,защото е самка и мисли с оная си работа. .................................................................................................
Коментар направен на 12 Юни 2007 and who gives a shit anyway?
разстоянието между вас е било съвсем малко и не си се решил. Бас хващам, че сега като си баща ти се налага да си много по решителен и да вземаш много по-трудни решения. А тая да си стои в миналото, там и е мястото. Научил си се явно как да реагираш. Тя- да си е щастлива и да си прави каквото си иска. Не те бърка теб това. .................................................................................................
Коментар направен на 11 Юни 2007 Много красиво и искрено!Пожелавам ти много щастие и истинска обич! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|