Дата на изпращане:25 Май 2007 Имам 18 годишна дъщеря,която скоро беше на абитуриентски бал.Баща й се сърди и прави физиономии у дома,защото разбра,че пуши,защото не иска да иде да следва в чужбина,въпреки неговото изрично желание,защото е дал сума ти пари за рокля и обувки,а тя ни позвъни два часа след началото на бала и ни помоли да й донесем други дрехи,защото с тези не може да издържи цяла нощ....за него тя е пълно разочарование,очаква от нея да бъде перфектната читанка и непрекъснато й повтаря,че няма мозък...което изобщо не отговаря на истината.Аз също имам забележки към нея,не съм безкритична,но все пак си мисля,че не е полезно за едно младо момиче да му се казва непрестанно как за нищо не го бива и се мъкне само с боклуци.И аз не харесвам всички нейни приятели,но и майка ми не е харесвала всичките мои...много съм объркана,не искам у дома да има такава атмосфера,за никого не е приятно и полезно,а и не бих искала да вземам страна.Как да постъпя?Той няма никакъв коректив,защото по природа е единак и има само един приятел,когото не е виждал отдавна.Какво бих могла да направя аз?Почувствах нужда от съвет от непознати хора.Моля ви,помогнете ми с вашите мнения..................................................................................................
Коментар направен на 2 Февруари 2008 От автора:
Наново сме изправени пред такъв род проблеми,няколко месеца след бала,който беше първоначалната ябълка на раздора.Последваха много конфликтни ситуации,последната от които пеля чашата.Първо бяха тежки укори,че не става и за сервитьорка,след като напусна една кръчма с мизерно заплащане и много,много гърбене,след като си намери добра работа,има претенции,че се прибира късно..ами как няма да се прибира късно,като свършва работа в 22 и се прибира с градски транспорт...заплахата беше,че ако закъснее след 23 една минута,ще смени бравата,за да не може да се прибере.По този повод тя за пръв път открито се противопостави и аз я подкрепих.Удържахме Пирова победа-вече не става дума да напуска,но се търси повод за заяждане във всяко нещо.Последното беше рождения й ден-позволи й да събере приятели у нас,ние се изнесохме за една вечер,когато се върнахме,всичко беше наред и почистено,но той не престана да мрънка,че миришело на цигари и приятелите й били прошляци..
Тя обмисля вариант да се изнесе на квартира и да бъде не толкова зависима,аз мисля да я подкрепя финансово,доколкото мога,и с морална подкрепа с всичките ми сили.Защото сама виждам,че така не може да продължава,а не успявам да се наложа изцяло и да прекратя тези изпълнения.Детето ми трябва да стане нормален човек,не да събере комплекси и страхове за цял живот.Моята причина да не я последвам е другата ми дъщеря,която е на 14.Длъжна съм да съм до нея,докато израсте поне още малко.
И все пак ме мъчат съмнения и колебания....пак се обръщам към вас,голямата аудитория от анонимни,да кажете своето мнение.Някои от предишните коментари много ми помогнаха,за което съм ви безкрайно благодарна.Надявам се отново да се посъветвам с вас.Бъдете здрави и щастливи! .................................................................................................
Коментар направен на 22 Август 2007 emi gospoji kakvo da vi kaja as ne sam golqma na 14 sam no ba6ta mi e podoben..ee ima priqteli za koito dava jivota si i te za nego no s men se darji razli4no kkato s nikoi dr.i na men mi vika bezmozy4na 4e ni6to nqma da izleze ot men osfen typa servitiyorka f nqkfa kry4ma...osfen s maika mi i s priqtelite si kym si4ki se dyrji yjasno grybo..mrazi priqtelkite mi za6tto bili po golemi ot men ne sa mnogo po golemi 2-3 godini..ne mi vqrva za ni6ty kogato my kazvam istinata me obvinqva 4e lyja i mi vika i ponqkoga me pla6i..no kakvo da vi kaja maika mi ne mi e maika tq mi e priqtelka i kogato i obqsnq kak se 4ystvam i kakvo mi e tq gleda da opravi ne6tata obqsnqva mi negovata gledna to4ka na nego qvno moita i ima podobrenie 2-3 dena se dyrji dobre kogato otnovo zapo4va si4ko i pak trqabva da idva tozi do bolka poznat razgovor 4e toi po4ti sqka ve4er me rasplakfa bez da znai estesfeno nikoi,no as go znam za tova pyrvoto ne6to koeto 6te napraqvq kogato stana na 18 e da se iznesa ot vky6ti i pove4e neiskam da go vojdam do sega ne mi e posqgal nikoga no boh go predpo4ela pred vikovete i ybidite 4esno kazano...dymata na maika mi e edinstenoto ne6ty koeto toi uvajava naistina i tq mili4kata se opitva da postigne nqkakav balans mejdy nas znam 4e toi ne mi misli lo6oto no po tozi na4in ne moje da se jivee taka 4e g-jo razgovorite sa edinstveniq na4in da postignete ne6to spored men za6toto ako si myl4ite nqma da postignete ni6to prosto edin den dy6terq vi 6te si otide i povqrvaite mi togava ba6ta i 6te oceni kakvo prekrsano dete e imal do sebe si no go e zagybil i tova 6te my teji mnogo na savesta...toi ne i misli lo6o no kym tova e podtikva po toz na4in ..ako toi vi obicha isitinski i 6te se vsly6a f dymite vi no vie naistina trqabva napraite ne6to za6toto 6te sama 6te vidite kak semeistvoto vi se raspada i nqma da mojete da napravite ni6to za6toto 6te e prekaleno kysno i sarceto vi 6te se raskysa kakto samo moje na edna maika... .................................................................................................
Коментар направен на 2 Юни 2007 Чух до сега доста коментари "проблема ти е че не отстояваш" и т.н. еми да ви кажа не знам кое е правилния подход.Ти се пак си добре и дъщеря ти също на нас баща ми ни пасяга даже (имам предвид на мен и майка ми).Нищо не одобрява и в мен и в нея добре че нямам брат или сестра :( аз съм много силен характер имам си мое мнение и не позволявам да ме тъпчат а той това иска да са му подчинени всички.Доре преди час ми заяви че ние сме никои защото сме жени а той е нещо щото е мъж аз естесвено му отвърнах че не е пример и не е от най-преуспелите даже обратното и изядох един.Не ме притеснява вече това че ме бие даже не усещам имам нещо като имунитет срещу това и синини не се получават...не знам дали ако си държа езика зад зъбите ще е по добре ,но волята ми не го позволява.Дано всичко е добре при вас и кажи на дъщеря си да стиска още малко и да бяга колкото може. Момиче на 16 .................................................................................................
Коментар направен на 31 Май 2007 Еми аз да си кажа-аз имам същия тип родители, те също не харесват приятелите ми, разбира се и аз не съм перфектна,но баща ми е много критичен към мен и само недоволства. Аз се примирих с това и вече почти не ми прави впечатление, но сестра ми(която е по-голяма) много трудно издържа-въпрос на характер. По-добре седни и поговори с него, иначе с годините става все по-зле. Аз сега съм на годините на дъщеря ти (и аз имах бал) и мисля заради този тормоз от негова страна да се изнасям като вляза някъде. По-добре оправетв нещата преди да е станало по-зле. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Май 2007 благодаря ви на всички от сърце!!!Много ми помогнахте,обичам ви!У нас пак е весело:))От авторката .................................................................................................
Коментар направен на 28 Май 2007 Аз също като малка, а и все още съм под влияние на властанта ми майка. Въпреки,че сме две - сестра ми никога не се е поддавала на манипулации, и сега си живее един нормален живот/по-малка е от мен/.Винаги ми е казвала да не слушам майка и да не се впрягам на всяка нейна дума.Сега съм супер неуверена и с много неоснователни комплекси.Понякога ми е трудно да взимам сама решения, нервна съм и на момента с лигаво държание, ужасно е -не станах това, което тя искаше, не съм омъжена за момчето, което тя хареса-водя хаотичен живот. Бягам от всякакви отговорности, харча много, не мисля за утрешния ден. Благодарение на бившия ми приятел осъзнах, че нейното поведение не е правилно, по малко се допитвам за мнение, и гледам да не я занимавам с проблемите си-опитвам се да си ги решавам сама. Така, че моята препоръка е да и дадеш пълна подкрепа и да и кажеш, че я обичаш и че всичко правите за нейно добро. Седнете тримата и поговорете като равни. Кажете и че, заставате зад нея за всяко нейно решение - тя ако е разумна само ще си избере правилната посока. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Май 2007 поговори с него да предстане да говори глупости, а с нея може като с приятелка да и кажеш да не обръща внимание на дрънканиците на баща си. така ще те възприеме като много по-близка и ще знае, че стоиш зад нея морално когато тя се противопоставя на решенията на баща си. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Май 2007 Като малка аз също съм страдала от родители с болни амбиции,които ме смятаха за доброто и умното дете на семейството.Винаги съм се старала те да са доволни от мен и така с времето забравих за какво самата аз искам да живея и какво искам да постигна.С годините успях да се откъсна от влиянието на родителите ми,но все още съм неуверена в себе си и понякога ми е доста трудно да взимам сама решенията в живота си.И естествено,винаги остава бледото чувство на вина,че съм ги разочаровала.Не казвам,че децата трябва да бъдат оставяни на самотек,но не трябва и да стават жертви на подобен род родителски контрол... .................................................................................................
Коментар направен на 27 Май 2007 напълно нормално е всичко, което се случва, отстрани погледнати, и на мен днешните тийнейджъри ми изглеждат безумно глупави боклуци, но съм сигурен, че като сме били тийнейджъри, и ние така сме изглеждали на по-възрастните :) а иначе - изложи нещата по същия начин пред бащата и пред дъщерята, явно умееш да говориш трезво и разумно - нека той се постарае да прояви малко толерантност и разбиране, а тя от своя страна също да направи компромис и да се вслушва и в неговото мнение. .................................................................................................
Коментар направен на 26 Май 2007 изживял съм подобно нещо само че съм мъж.когато бях между 16-19 че дори и след това баща ми който е много умен много известен в града ни ми се налагаше че трябва да завърша еди какъв си университет, еди как си да си нося дрехите и косата.. и други. с една дума когата си бяхме вкъщи непрестанно лоши думи и тормоз психически. той обаче не мислеше че е тормоз а каляване на харктера.
и понеже не стана нито както аз исках, нито както той стигнах до отчаяние. опитах да се самоубия, да катострофирам с любимата му кола (излетях с 160км и не се претрепах).
после пораснах сега вече съм над 30, живея сам далеч от него но у мен има една тъга, заради неразбирането че това е моя живот и всички съвети и уроци АЗ трябва да ги изживея и науча а не да ми се наливат отгоре.
та моя живот сега тече много тежко защото осъзнавам че психически съм травмиран и независимо че не се виждаме често че съм в друг град и не ме търси (добре че не съм му единствено дете).
така че намеси се драга Г-жо защото е унизително и подтискащо това което прави мъжа ти. и може да бъде бомбата заложена със закъснител за срив в живота на щерка Ви след време. .................................................................................................
Коментар направен на 26 Май 2007 Такива като нея се продрусват или свършват или свършват на улицата...дайте и малко повече шанс, не я притискайте толкова и тя сама ще си хване пътя! .................................................................................................
Коментар направен на 25 Май 2007 Ами проблемът ти е, че не искаш да взимаш страна. Ако не изразяваш и не отстояваш позицията си, няма да се получи. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|