Дата на изпращане:30 Април 2007 Изповед.
Не съм от хората който говорят за проблемите си но ще пробвам. Около 30 съм , готин ,интелигентен имам си всичко ,пари , коли и всичко останало.До преди година си мислих че никоя жена не може да ми вземе ума, или да се влюбя истински. Имал съм няколко по дълги връзки от по 2 - 3 години но винаги не ми е било достатъчно и при първа възможност съм изневерявал. Но преди около година се запознах с момиче 6 ггодини по малко от мен.В началото не съм си и представял че мога да се влюбя в нея но се случи. Месец след като се запознахме и преспахме аз вече непрекъснато мислех за нея, през деня когато ходех на работа само за нея мислех а вечерите с нея минаваха много бързо. Всичко давах за нея да се чувства добре , водил съм я кадето пожелае, правил съм всичко което поиска (сега го отчитам като грешка). И така 8 месеца всичко беше идеално до момента в който , тя стана безразлична кам мен, иммахме уговорка да се видиме тя не идваше , звънях и тя не си вдигаше телефона и така няколко седмици.Най накрая след дълги преговори буквално преговори тя се съгласи да се видиме и ми каза че искала да е сама така и било по добре и се чувствала щастлива. Разбрахме се да си останеме приятели. Чувахме се от време на време, докато тя в един момент спря да ми звъни и да одговаря на съобщенията ми , аз съм нормален човек и разбирам че явно вече няма желание да говориме или да се виждаме дори и като приятели. Да обаче аз съм влюбен в нея в момента колкото и в началото на връзката ни, незнам какво да правя. Не съм пълноценен в работата си почвам да не си я върша като хората , разсеян съм само за нея си мисля и нямам желание за нищо. Не ми се излиза вечер се наливам с алкохол така по лесно заспивам и не мисля за нея. Пробвах да излизам с други жени , преспивам с тях но не е същото , случвало се е да ги помоля да си тръгнат през ноща защото искам да остана сам с мислите си за НЕЯ.Явно всичко се връща на този свят , определено има жени с които съм се отнасял жестоко , които са плакали докато сме се чукали защото съм им казвал че не изпитвам нищо към тях а те въпреки всичко са имали някаква надежда че ще сме заедно. В последния месец отслабнах не ям не мога да спя , просто незнам какво да правя , имам гордост и след като веднъж са ми дали да разбера чсно че съм нежелан не мога да се обадя повече. Остава надеждата че след известно време можеби ще осъзнае (можеби не ) че има чувства към мен и се надявам да се съберем отново. Ако пък не незнам какво ще стане надявам се че с времето ще я забравя , но мисля че тя е истинската ми любов единствената и разбирасе за много кратко време споделена..................................................................................................
Коментар направен на 1 Март 2008 Така е..всичко се връща ,но няма да те упреквам..
Явно просто още не е готова за сериозна връзка..Или може да се е уплашила един вид...Дай и време може и сама да те потърси.. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Октомври 2007 ami 4esno kazano i az sym na mnenie 4e na toq svqt vsi4ko se vry6a i ti si edin to4en primer zatva....razbival si syrca sega i toto e razbita..a drto az mnogo prili4am na teb toest 4e sym mnogo gordeliva no edin syvet ot 4ovek koito ve4e go e ysyznal 4e s gordost lubov ne se namira ako zagyrbi6 sobstvenata si gordost zaradi neq i tq razbere 4e e tolkova vajna za teb moje bi ne6ata 6e se opravqt..... .................................................................................................
Коментар направен на 3 Май 2007 Всеки допуска грешки в живота си! Ти си осъзнал своите и се надявам, че вече няма да ги повтаряш! Не е хубаво да се нараняват чувствата на другите, защото боли и рано или късно всичко се връща. Винаги трябва да се отнасяш с внимание и уважение към всяко човешко същество, освен ако то с поведението си е показало, че не е достойно за уважение/има и такива личности/, но да нараняваш чувствата на другите наистина е лошо нещо! Дано си си извлякъл поука от случилото ти се и да не повтаряш повече грешките си. .................................................................................................
Коментар направен на 3 Май 2007 Това, че са плакали докато ги чукаш не ти ли говореше нещо?!Или те възбуждаше повече ?!?!Много интересно мислене, аз я предупредих, ма после ако иска, може и да я изчукам, пък тя нека си плаче, нали е предупредена!Не се връща всичко, просто си се влюбил в себе си!В женският си вариант.Най-вероятно си такъв егоист и самовлюбен, че не можеш да не проявиш нарцисизъм и в намирането на човек в който да се влюбиш!..Иначе, съчувствам ти, гадно е, ще ти мине. На 30 г. си, би трябвало да знаеш, че нещата с времето се оправят. Както е станало и с жените за които говориш.Просто са те забравили, или си просто лош, унизителен спомен. .................................................................................................
Коментар направен на 2 Май 2007 Ne znam tova koeto si pravil predi naiostina se vrashta , no s po goliama sila i tova e dosta bolezneno.Vapreki che az sam momiche i az sam pravila kakvi li ne neshta , no i na men mi se vrashta za sajalenie :( GRESHKATA ti e v prekalenoto vnimanie moje bi a sashto sigurno si ia zadushaval s tova.E DANO NIAKOI DEN NAISTINA SE VARNE PRI TEB vapreki che ne triabva da taish nadejdi :( .................................................................................................
Коментар направен на 1 Май 2007 ами сега разбираш как се чувствали жените, които са плакали, докато си ги чукал... .................................................................................................
Коментар направен на 1 Май 2007 Изобщо не се надай да лепиш счупеното.Това е краят.Оттука насетне си направи равносметка защо плащаш затова(ти вече знаеш) и как трябва да продължиш,също склонен ли си да нараняваш след като усети твоите камъни по твоята глава. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|