Дата на изпращане:16 Март 2007 Не го обичам вече.
Няма специална причина,няма друг или друга.Престанах да чакам с усмивка в главата си кога ще се прибере.
Престанах да мисля,какво го радва.
Престанах да правя с желание хиляди неща.
Престанах да го поглеждам.
Не помня от кога не сам се виждала в очите му.
Държи ме детето и страха ми от неивестното.
Но, не мога да дишам.
Знам,че няма да издържа.
Всяка минута ми тежи.
Не разбирам как не вижда всичко това.
Как му се живее по инерция.
Как не му писна този студен секс.
Не го обичам вече.
Иде ми да изкрещя..................................................................................................
Коментар направен на 16 Май 2007 muj,33.razplaka me....domut mi ne e sobstven dom. nqmame deca.vseki den mi povtarq 4e ako q zareja, 6te se samoubie. nikoga ne sum i kazval 4e iskam ili mislq da q zareja. ot godina i polovina me poburka s tova. ne sum izneverqval. ne sum q unijaval. vsi4ko be6e prekrasno. ne znam kakvo i stana. re6i 4e e ostarqla i ve4e nqma 6ans s drug. i az sum i poslednoto zaradi koeto si struva da jivee. tolkova puti se opitah da q nakaram da povqrva v sebe si. nikoga ne sum tursil nqkakva po mlada ili po luda. prosot se pribiram i mi idva da sko4a ot balkona. ujasno e. 4uva6 samo oh, dobre 4e se pribra, tuk ima problemi, tova i tova i tova. oh dobre 4e si ti. kakvo 6tqh da pravq. maika j mi kaza...haha sam si q izbra. ba6ta i mi kaza - cql jivot trqbva da te 4erpq. a vinagi sum q obi4al i uvajaval. boje, kakvo stana? .................................................................................................
Коментар направен на 14 Април 2007 Изчетох всички коментари...
Доста отх са меко казано с просташки изказ.
На момичето, което е написало изповедта искам да кажа, че децата са просто оправднаие на личните страхове да напуснеш някого и да започнеш живота си отначало. Едва ли и ма нормален човек, който да не се страхува от неизвестното. Просто първо признай решението си пред самата себе си и след това си иди. Гарантирам ти, че първите месеци ще са трудни, но облекчението което ще изпиташ след това не може да се сравни с нищо. Мъжът ти сигурно също не е щастлив, просто мъжете са по-скопени емоционално и приемат живота по стоически. Не губи и своето и неговото време.Успех!
Жена .................................................................................................
Коментар направен на 28 Март 2007 незнам дали ще обърнеш внимание на това което ще напиша като се има в предвит, че съм само на 17 год. майка ми и баща ми се разведоха когато бях в 5 клас. Без да се карат пред мен, общо взето си мислих, че всичко е наред и изведнъж Оп и край решиха, че ще се развеждат, а мен ме пратиха при баба ми за цялото лято, отначало ми беше много гадно плаках обвинявах ги, живеех, ту при единия, ту при другия и никъде не се чувсвах на мястото си. Баща ми постоянно ме настройваше срещу мама, а тя не. Дори, когато аз говорих против него ми се караше. Но мина време и сякаш ми мина дори сега мисля, че това е най-хубавото нещо което им се е случило. Отначало, когато останахме само аз и мама ни беше трудно нямахме си собствен дом, дори сме живяли при наши приятели, но малко по малко си стъпихме на краката мама има хубава работа имаме апартамент щастливи сме самостоятелни. а татко се ожени повторно за една найстина чудесна жена и си имат детенце. Та с всичко това искам да ти кажа, че ако желанието ти е толкова силно, трябва да си глупачка зада не се вслушаш в сърцето си .................................................................................................
Коментар направен на 28 Март 2007 ти си много проста жена. винаги са ме отвръщавали жени като тебе. как можеш да правиш секс с човек който не обичаш, как може да живееш под един покрив с човек който не обичаш?????
мъжа ти се труди по цял ден за да можеш ти да си седиш в къщи и да гледаш детето , а ти "не можеш да дишаш". тръгни си и остави човека да е щастлив а ти иди да мизерстваш. .................................................................................................
Коментар направен на 27 Март 2007 Ми работи бе мойто момиче, като по цял ден седиш у вас и чакаш той да се върне да донесе парички какво искаш? Забавления? Ми заработи си забавленията? Не може всичко на готово. Кога го измисли това, че не го обичаш - докато си пили ноктите и не ти се гледаше телевизия или? .................................................................................................
Коментар направен на 26 Март 2007 Не ме е страх.Зависима съм.Не работя от известно време.Иначе да бях тръгнала до сега.
Настъпи време в което вземам решения,които в други случаи биха ме отблъснали.
Детето ни е другата зависимост.Искам да е щастлив въпреки нас
Истина е,че се надявам дори да имам друг поглед и друго мислене.
.................................................................................................
Коментар направен на 26 Март 2007 И какво мислиш да правиш?
казваш, че няма друг какво те кара да се държиш - децата?
защо не му кажеш страх ли те е от него?свикнала ли си или те е страх от промяната .................................................................................................
Коментар направен на 25 Март 2007 рутината и трудното ежедневие ни разби..психически, напоследък сякъш и физически.
не помагат развговори,не му се слуша и не му се вярва.за него нещата са прости- аз много мисля..
не съм му казвала,че не го обичам.всичко друго казах.страховете ми от ситуацията,страховете ми от последствията..и пак не вярва.
Вече нямам желание да започвам пак недовършени разговори.Уморена съм.и не ми е весело.
Благодаря за коментарите. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Март 2007 Това е много тъжно! Въпреки всичко не може да няма причина! Тя е някъде там в подсъзнанието ти, но не можеш ясно да я видиш, защото вероятно не става въпрос за една единствена причина, а се е получило натрупване на някакво разочарование от нещо в брака ти. Това е продължило дълго време, капка по капка, ден след ден... Докато любовта не е угаснала! Нещо във вашите взаимоотношения и ежедневие те е разочаровало, а ти си подтискала разочарованието, затова така е станало! И затова сега казваш, че няма причина, но причина винаги има! Опитай се да я откриеш и ще можеш да си отговориш на въпроса защо се чувстваш така! А когато си отговориш на този въпрос, ще можеш да предприемеш нещо конкретно за разрешаване на проблема! Ако разбереш какво точно в брака ти те задушава и те кара да се чувстваш зле, можеш да поговориш със съпруга си за това и заедно да потърсите някакво решение. Ако мислиш, че той не би те разбрал и сте хора от две различни планети - нямате общи интереси, общи планове, забавления, неща, които обичате да правите заедно и изобщо, ако нямате никакви допирни точки и единственото, което ви свързва е детето, то опитай се спокойно да му обясниш всичко това, обясни му от каква промяна точно имаш нужда и ако и тогава не направи нужните стъпки за да съживи брака си, го напусни! Но аз мисля, че ще реагира и ще се опита да направи нещо, за да оправи нещата! Мисля също, че част от причината да се чувстваш така е това, че трупаш всичко в себе си! Това, което те подтиска или те кара да се чувстваш нещастна, ти не се опитваш да го отстраниш или по някакъв начин да търсиш разрешение на проблема, а си мълчиш и трупаш негодувание и негативизъм... Това те убива! Недей да правиш повече така! Сигурно характера ти е такъв, но се опитай да се промениш, защото това не е в твоя полза! Когато нещо не ти харесва - казвай си го "Право Куме в черни очи", без да ти пука, дали на другите ще им хареса или не! Важното е ти да си добре, разбираш ли? Това, което те подтиска, изхвърляй го навън, не го задържай в себе си, защото то е разрушително! Недей да мълчиш повече! Кажи на съпруга си как се чувстваш! Каквото те тормози - кажи му го! Все пак той не може да чете мисли и няма как да разбере, ако ти не му го кажеш! Аз мисля, че ще има ефект! Пробвай! Не живей повече с този кошмар, миличка! Не бива! Съзнанието ти е страшно натоварено и обременено! Разтовари го! Веднага! Хващай мъжа си за ушите и му кажи всичко, което ти тежи! Не чакай нито миг повече! От начина по който той ще реагира, ще ти стане ясно какво трябва да правиш по-нататък! Желая ти късмет и се бори за щастието си! Не позволявай негодуванието и разочарованието да те съсипят! Успех! МС. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Март 2007 Оооо, ужас! Живота ти е ад и за това си виновна само ти. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Март 2007 Аман от женски капризи!Доколкото рабирам си семейна жена.Замисляла ли се,че причината за цялата ситуация в която се намирате евентуално е нарушила семейната ви хармония.Предразположи мъжа си и поговори с него по темата без да акцентираш,че не го обичаш и т.н.,а му кажи,че ти е скучно искаш нещо различно и прочие.Ние мъжете,какво ли не правим за да се почувствате щастливи,а вие когато разберете,че държим на вас ни разбивате сърцата.Какво ще правиш с живота си е лично твоя работа,но помисли за детето и за съпруга си. Възможно е да си намериш и любовник,но това допълнително ще развали всичко в семейството ти. Имаш нужба от здрав секс,о да!? Мъж на 37г. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Март 2007 Обичаш го. Но сред еднообразното ежедневие просто това усещане ти се губи. Не чакай той да види каквото и да било. А му го кажи и поговорете. Ще видиш, че след това ще усетиш защо си с него. Колкото повече черногледа стваш, толкова повече нещата ще ти се струват сиви. Затова изкарвай негативите от себе си навреме, говорете си и се обичайте. Можете го! .................................................................................................
Коментар направен на 18 Март 2007 Ако толкова ти е писнало, защо не предприемеш нещо, а само се оплакваш? Трудно е сама да вземеш някакво решение, нали? По-лесно е ако той направи решителната стъпка и поеме всички негативи, а ти да излезеш света вода ненапита. Искаш ли съвета ми? Погледни назад в общото ви минало. Виж причините, които са ви събрали. Ако от тях сега няма и следа - не пропилявай живота в мрънкане и самосъжаление. Събери смелост, тегли чертата и почни отначало. Г-40г. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Март 2007 за колко те е купил че не можеш да си откупиш свободата. след като явно сама не си я вземеш.
в свободна страна живеем.
стига оплаквания. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Март 2007 Не ти е виновен той. Потърси причината в себе си, а не да осираш нещата от прищевки "не го обичам вече". .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|