Дата на изпращане:16 Август 2008 jiveeh s priqtwlkata si 2 godini, sled koeto zaminah za 4ujbina. to4no predi da doide pri mene tq po4ina v katastrofa, izgorqla e cqlata. ot togava minaha 2 godini no az ve4e sam mnogo promenen,bqh zapo4nal da piq uspokoitelni,no zaedno s tqh pieh i alkohol.
sega mislq 4e sam malko mradnal s glavata,no tarsq srodni du6i!!!.................................................................................................
Коментар направен на 29 Август 2008 Ужасно е това,което си преживял. Аз ти предлагам да оставиш таблетките и алкохола,ами а си потърсиш специализирана помощ при психолог. Уверявам те,това помага.Ще имаш спътник,които да те придружава в скръбта ти. Опитай.Жена на 31
.................................................................................................
Коментар направен на 17 Август 2008 да аз съм като теб. И на мен човекът ,в който бях влюбена изгоря в жестока катастрофа,при мен също са минали 2 години. Промених се коренно,но мисля че е за добро. Пиех с шепи успокоителни -това не е живот. Много често се връщам към тези състояния,но сега вече знам едно-трябва да се боря и да съм щастлива-него вече го няма....
Не я забравяй спомняй си за нея,но не проваляй целият си живот. И не мисли,че си търсиш сродни души,с които да си пиете успокоителните заедно потърси някой,който да те издърпа нагоре да ти помогне да го превъзмогнеш. Късмет и бъди добър-хората харесват истинските "човеци" .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|