Дата на изпращане:10 Май 2008 един определен човек ми липсва ужасно много. И сега като се замисля наистина може би грешката беше моя, че не проявих достатъчно смелост и неможах да повярвам достатъчно че някои прекрасни неща наистина можеха да се случат... И естествено накрая и двамата да бъдем щастливи. Но уви, аз ямно давам малко по-голям приоритет на обстоятелствата, от колкото на смелоста в мечтите, желанията и целите в живота. Ако тя беше ми дала малко по-категоричен знак че изпитва някакви чувства към мен убеден съм това щеше да ми даде големи криле и щях да направя много повече неща на които съм способен...Незнам как е при вас но при мен любовта винаги ми е давала крила да вървя много по-убедително напред в живота...Твърде много са доказателствата за това в живота ми. Но наистина тя ми липсва адски много...Спомням си колко безпомощна и самотна се чувстваше...За мен беше истинско щастие че мога да я зарадвам с присъствието си, макар и да не го показвах особено...От деня в който тя замина в друг град не преставам да се обвинявам какъв глупак съм бил...Но все пак живота е за това и да се учим от грешките си...Сякъш живота наистина е една криволичеща стръмна пътека с много разклонения и всяка наша грешка ни блъска ту наляво ту надясно от правилната посока...докато не се опарим на бордюра (грешката) на живота (пътеката) докато един ден срещнем неочаквано щастието...Но благодарение най-вече на това че грешките са ни лашкали ту наляво ту надясно, за да се движим в правилна посока към щастието...А какво ли е щастието...?.................................................................................................
Коментар направен на 13 Май 2008 Ебасси и на мен ми се случи нещо подобно, толкова се радвах на човека до мен и пръхтях и бях щастлива, че не вярвах. И започнах да четя някакви нормални знаци като нещо отрицателно. Само разбирах нещата от кофти страната... и изведнъж прекрасната приказка свърши! И аз повехнах, беше ми трудно... Но когато отново си готов за любов усещаш отново същата енергия и си щастлив отново... прекрасно защото позитивната енергия храни душата ти с щастие, а всички се стремим към него, но за всеки е различно! успех .................................................................................................
Коментар направен на 11 Май 2008 За любовта и крилете - абсолютно! Сега, когато тези дни са зад гърба ми си давам сметка колко е било хубаво, каква сила ми е давала любовта, оптимизъм, разгръщане на всички творчески сили...да, той не беше подходящ, да,нямаше никаква перспектива там, да, не беше идеален и да, беше ми и трудно, НО! си струваше! Сега всичко ми изглежда постно, равно, предвидимо и....рутинно..къде отиде силата ми? Къде отидоха великите ми идеи? Къде отиде вдъхновението, оптимизма, свежестта....къде отиде радостта ми?! Любовта е велика сила. Без нея просто не сме живи, това е! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|