Дата на изпращане: 6 Май 2008

Здравейте...аз съм едно момиче на 18години.животът ми беше прекрасен ...бях малката принцеса на татко,сладураната на мама ,баща ми имаше голяма фирма и не бяхме лиини от никакви пари.живеехме в голяма и луксозна къща имах си всичко което си пожелая до 05.05.2002година.Бях 5-ти клас и баща ми почина от РАК,мама не можеше да се справя сама с фирмата и тя фалира след 2 години...пак си имахме пари не съм се лишавала от нищо,с мама се подкрепяхме взаймно и си помагахме...докато след 4години,когато бях вече 9-ти клас разбрах ,че майка ми е болна от РАК на гърдата...бях много уплашена...леля ми е доктор и много ии помагаше,оперираха я,но не помогна...на 29.09. си отиде и тя...и ЖИВОТА МИ СТАНА АД!В съда на дело за попечителство леля ми не ме зе при нея а ме остави на баба ми...майката на баща ми,която каза в съда,чче за да ивея при нея трябва да и се изплаща определена сума...Супер баба си имам...много почнах да се привързвам към всичките си гаджета...много ме беше страх да не иэгубя и тях...1вата ми сериозна връзка продължи година и 2-3 месеца 2рата 2 години и половина...следващата 1 година...и от тогава пак се почнаха неприятности от едно момиче от нашия клас откраднах 2лв.от джоба и за да си купя тостер,защото бях умряла от глад и някой ме беше видял и ме обяви за Клептоманка...загубих всичките си приятели в училище...тръгнах с едно момче което адски много харесвах и бързо се влюбих в него...но той си беше женкар..държеше се овратително с мен изкарахме така 3 месеца и аз не издържах и се разделихме...оттогава почнах много да пиа алкохол, да не се прибирам по2-3- дни...имах пари ...от пенсиите от мама и тателллвзимам стипендия от училищи...имам 2 истински приятелки който имат доста пари и не съм се лишавала от каквото и да било...биши ми добре така няколко месеца и леля ми ми даде една еврова сметка с 1000лв. в нея от майка ми за предстоящата ми абитуриентска...и аз изпих всичките пари...престанах да ходя ня училище и ече почнах да се замислям какво правя как пропилявам всичките си шансове за един нормален живот.но вече нищо не мога да върна назад...дес е 7 май а аз все още нямям рокля за бала...нямя да имам и абитуриентса сигурно ,но все се надявам на някакво чудо...преди месец тръгнах с едно много добро момче което ме уважава и обича такава каквато съм...дано впечатлението не ми е погрешно,защото на 18 години той ми е останал единствената радост...

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >