Дата на изпращане:28 Април 2008 Моята изповед не е от онези, които впечатляват с красноречие, нито е с щастлив край... Накратко - приключих дълга връзка, от която останах много наранена. Бях на ръба да се срина окончателно, бях сигурна че няма отново да срещна любовта. Но тук идва най-интересното, още не бях изтрила напълно сълзите си, когато срещнах НЕГО! Разбирате ли, той се появи от нищото. В началото неможех да повярвам, колко бързо се влюбих в него, обикнах го! Харесвах всичко в него. Невероятни зелени очи, ослепителна усмивка и приятен характер! Между нас имаше привличане, но не и близост. Чудех се какво става?! Защо той никога не направи крачка към мен? За жалост отговора, който търсех не се оказа приятен. Научих, че в живота му има жена, която много обича, живее в чужбина и скоро той заминава при нея, за да се оженят! Бях повече от наранена. Отново се срина всичко в мен и около мен. Незнам дали има истинска любов, но ако има се надявам някога да я срещна и да бъде споделена, понеже до сега любовта ми е носила само болка и страдание....................................................................................................
Коментар направен на 2 Май 2008 Здравей. Историята ти е позната почти на всички - приключваш дълга и изтощителна връзка, за която си се борил много, но не се е получило, и когато свърши - усещаш празнота. Мислиш, че повече няма да се влюбиш и ще си сам и... срещаш някой, който запълва празнотата за момент. И тъй като усещаш отново обич, внимание и закрила, се вкопчваш в него, мислейки си, че изпитваш силна любов към него. Психолог съм, за да преодолееш стара любов,която е продължила дълго време, дори и да не е била винаги щастлива,изисква 2 години за пълно "излекуване", както и много контакти и срещи с други хора. Всеки разбира под истинска любов различни неща. Не звучи по научно му, но тази любов се среща случайно, не търси във всеки нов познат признак, че ще е голямата ти любов. И не я очаквай постоянно, така само се затормозяваш сама. Остави се да бъдеш обичана. .................................................................................................
Коментар направен на 1 Май 2008 Напълно позната история-моята. Ако това ще ти помогне, ще споделя продължението й при мен. Направих огромната грешка да допусна в живота си човек, когото дори не харесвах. Просто се бях предала напълно безкритично, без никакви очаквания, без никакви съмнения, подозрения. Повярвах му. Какво стана между нас няма да коментирам, но искам да ти кажа, че няма нищо по-ужасно от живот човек, когото не обичаш......и който те нагрубява и се държи с теб като с парцал. А ти си се предала и ти се струва невъзможно да се задействаш. Нито една самота не е по-страшна, нищо в живота не ми се струва толкова ужасно и безнадежно. Никога няма да забравя първия път, когато ме нагруби. Събрах сили и .....Все още съм сама, но съм щастлива. Дори и в най-черните ми мигове, само като си помисля какво би могло да е сега и за нула време ми се оправя настроението. Любовта ще дойде. Или няма да дойде. Аз обаче съм свободна и щастлива и.....има надежда. Понякога човек трябва да изживее ада, за да оцени тези неща. Искрено ти пожелавам да се справиш, без да го изживяваш. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|