Дата на изпращане:25 Април 2008 Чета изповедите и си мисля нормално ли е, естествено ли е да очакваме връзките ни да са постоянни? Ние се променяме с времето, всеки върви по свой индивидуален път на развитие и ми се струва напълно естествено връзките да остаряват, да стават непригодни към новата ситуация. Стремежа към "постоянна" или "вечна" връзка ми се вижда безпочвен идеализъм, утопия и причина за безброй страдания. Да поддържаш връзка, която отдавна е загубила своя смисъл и значение само защото "така е редно" ми се вижда неморално. А и само комплексар би искал връзката му да е вечна, защото ще очаква на другия да му запълва празнотите. Не е ли по-морално да следваш естествения ход на нещата и да се учиш от него, а не да се мъчиш да напъхаш нещата в измислени от теб (имам предвид човека) рамки. Не мислите ли, че е крайно време да преразгредаме така наречините морални ценности, които очевидно са безнадеждно остарели?! .................................................................................................
Коментар направен на 30 Април 2008 Много смислени и отчасти верни думи..Но само отчасти!!!Трябва да намерим упора,вяра и чувство за сигурност в самите себеси...психологията,философията и сухите афоризми ни казшат това,но дали стечение на живота се получава така...водех отшелнически живот,имах пари,доходоносни работи и жилище...нямах нужда от някой до себеси и съответно не допусках никого...бях щастлиш....но срещнах прекрасно момиче,към което изпитвам необясними за мен чувства...живеем заедно,мислим вече и за семейство...е това че се променяме и посрещаме иднивидуалните промени заедно пречи ли??Не си изневеряваме(поне аз не,за нея незнам,но доколкото я познавам и тя не ми)..зле ли ни е?всичко си е като преди,само дето сега усещам че съм жив...Единственото постоянно нещо е промяната(А.Шопенхауер)...Нека се променяме но същешременно нека се обичаме... .................................................................................................
Коментар направен на 30 Април 2008 Зарадваха ме тези разсъждения и смятам,че имаш право.Въпросът е,доколко това е възможно....както гласи риторичния въпрос в края на допълнението към изповедта ти...според мен важното е да сме позитивни и да правим каквото трябва....пък да става каквото ще:))Ж .................................................................................................
Коментар направен на 30 Април 2008 Не може да съществува държава без закони, общество без ред, морал без норми - единствено е възможно това ако всички индивиди са изключително съзнателни, отговорни и праволинейни по еднакъв начин. Предполагам, че тогава понятието "индивид" щеше да се обезсмисли малко...но както и да е, моралните ценности са безкрайно необходими, за да не живеем според законите на джунглата - изяж или ще те изядат, размножи се, вкопчи се в някой като паразит и живей за негова сметка ако си слаб и прочие. Ако оперираме хората от индивидуалност необходимостта от морални устои, от закони и от ред, наложен с хилядолетия, отпада. Измислете го как да стане и нека анархията настъпи :) .................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2008 Изключително е невъзможно да има "вечна" връзка и единият да не падне жертва в нея. Значи: връзките се изчерпват, интереса замира, любовта изчезва, идва убийствената скука и самоунищожителна досада. Кому е нужна тази мъка? Докато животът става все по-димнамичен- вечната връзка дърпа надолу развитието на човека.Появи ли се и ревността - гуд бай Да не говориме за брака, колко голяма отживелица е. На времето може би е бил някаква удачна формула за съществувание, но днес просто е катастрофа .Трябва да се измисли един временен договор за максимум 7 години свързан със задълженията по отглеждане на дете. Сори, но Земята без това е върло пренаселена. Не разбирам защо им е необходим брак (каква грозна дума) на хората. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2008 Ти на практика отричаш връзките и семействата, с което не мога да се съглася. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2008 Авторката: Ако я има любовта отпада необходимостта от норми и морал. Ако съм изпълнена с любов нима ще чакам на нормите да ме поучават дали да бъда вярна, най-вероятно няма дори да ми хрумне да не бъда, защото любовта ще запълни всичко и няма да чувствам липси. Моралните норми са необходими там където любовта я нама, така както законите са необходими за несъзнателните, а не за високо съзнателните хора. В този смисъл ми се вижда странно тези норми да не се актуализират с векове. Дали е случайно?! Едва ли. Струва ми се, че човекът просто се страхува да порасне. Вкопчва се в остарели норми именно заради това. Търси сигурност защото не иска да си признае, че подобно нещо не съществува. Този който е казал за партнъора "това е човекът, който ще бъде до мен когато погребвам родителите си" всъщност казва "това е човекът, който ще ме поеме след като вече мама и тати ги няма"...всеки чака да бъде поет и обгрижван, да му се помага и да му се запълват липсите...Но това ми се вижда дълбоко неморално. Да си правиш лични сметки на чужд гръб. Човекът трябва да порасне и да се изправи очи в очи със своята самота, да разбере че единственият източник на сигурност, упование, радост и каквото и да било друго трябва да намери в самия себе си. Когато го разбере ще изчезне манипулативния храктер на връзките. Никой няма да бъде с някого поради задължение, поради страх, поради незрялост, никой никого няма да обвинява и тази свобода ще бъде една добра среда за виреене на любовта. Не на зависимостта, а на любовта. Така ми се струва.Но дали е възможно... .................................................................................................
Коментар направен на 26 Април 2008 "...Не мислите ли, че е крайно време да преразгредаме така наречините морални ценности, които очевидно са безнадеждно остарели?!..."
Може ли да кажем,че любовта,добрината,вярността...са отживелица...и това са вече остарели морални ценности...аз не споделям това виждане.Хората се променят,връзките търпят развитие,те минават на друго ниво,надгражда се и когато се укротят страстите идва нещо,което потдържа любовта все още жива...това е семейството,което си създал с този човек и за да се нарече такова е нужно и грижа,отдаване и ако това се прави с любов и от двамата партньори тази грижа не изисква неймоверни усилия,когато и двамата гледат в една посока...Съвсем естествено е ако връзката е загубила своя смисъл,логично следва-раздялата...Любовта е живот,не паничка за дребни грошове...пее Лили Иванова в една от свойте песни...но не мисля,че моралните ценности някога ще загубят своя смисъл и ще остареят,те датират от много време и точно това ги прави "ценност"...преразглеждаме само субекта към който ще отнесем тези ценности,но те остават постоянни...любовта,вярноста винаги ще бъдат ценени....Ж33 .................................................................................................
Коментар направен на 26 Април 2008 Доста верни мисли. Рядко двама души успяват да се променят в една и съща посока с десетилетия. Преди 20 годин обществото можеше да ги накара да се държат, като че ли успяват, но този фактор почти изчезна.
От друга страна, връзката е и източник на стабилност според не малко хора. Явно много хора имат нужда от тази опора в главата си. Както каза един наскоро оженил се приятел, когато му споделих че съм против брака:
"Това е човекът, който ще е до мен, когато погребвам родителите си".
.................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 Принципно съм съгласна с теб, но помисли в каква среда ще се раждат и растат децата. Деца, които не знаят какво е стабилна семейна среда и родители, които не ги поглеждат, а са хукнали след поредната си любовна афера. Може би трябва да се намери друга форма. Да запазваме семейството и двамата родители да се грижат за децата, да се уважават, но да си дават свобода по отношение на връзки с други мъже и жени. Така всеки ще знае мястото си. Това е много сложен въпрос. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 Да,човек се променя, но когато той намери човека който обича, тогава започват да се променят заедно,всеки провокиран от другия. Аз не съм сигурен дали има вечна любов и дали до края на дните си ще обичам една жена....но ще опитам. Също така не смятам за грещка и изневяра секса с друг партньор, но секса без чувства разбира се. Тва с чувствата го разправят жените, за мъжа е важно да хвърля семето на колкото се може повече места, а любовта е чувството и нещото което най много ни различава от животните и за това аз поставям двете неща отделно. Може и грубо да прозвучи моя съвет ама кво пък ...."Еби курвите ама си обичай жената" .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|