Дата на изпращане:22 Април 2008 Искам да ви разкажа за едно съобщение, получено на същата дата, миналата година - 23.04.07г. Какво означаваше за мен тогава и какво означава сега. Едно просто „Дзак”. Дзак и нищо повече. Беше просто закачка, добър и приятен разговор с колега, с който все пак можеш да си кажеш нещо повече от „Здрасти!”. Просто някой, с когото да си побъбриш. Но сега... Сега..... Докато се стигне до тук и сега, това „дзак” преобърна живота ми. Кой можеше да си представи? И то точно аз – бунтарка по природа, но все пак с тих и уравновесен нрав, следваща кротко своите принципи. И пак така, следваща своите принципи, приключих с дългогодишна връзка, започната още от тийнейджърските години. Разделих се с човек, с който буквално израстнах. Човекът, с когото взаимно се научихме на всичко, като се започне от поведението - надменност, високомерие, смиреност, помощ, и се стигне до кариерите, изграждането на характерите и стабилната ни връзка, която никой не можеше да разцепи. Никой, до това „дзак”. Как го позволих ли? Ами....незнам. Отговор ли е това? И то за човека, на когото си разбила живота. Не си мислете, че не съм си задавала ежедневно този въпрос и как се стигна до тук? Как позволяваш на някой да замести някой друг? А всъщност може ли? Не......не може. С този човек постигнахме всичко заедно. Всъщност единият винаги беше до другия. Просто бяхме заедно. Заедно един за друг. Дори и в тези моменти, в които не се понасяхме. Но така е – след 8 годишна връзка, всеки има моменти, когато иска да остане сам. И въпреки всичко, т.к. имахме нелеко „тинейджърство”, преминахме през доста неща, преживяхме много, но останахме заедно. До това „дзак”. То се появи в момент, когато вече бях почти изградила семейството си, нещото, което да нарека мое. Толкова дълго го чаках и никога не се отказах. Естествено, до това „дзак”. Дали съжалявам? Не мисля. Това „дзак” ми позволи да погледна от другата страна на бариерата. Всъщност, първо ме накара да разбера, че има бариера и ми е позволено да погледна зад нея. Той ме взе, постави ме на столче, целуна ме и ме остави там. Да бъда себе си, да не правя компромиси със собственото ми аз, да бъда такава, каквато съм. И затова го обичам. Една година по-късно, мога спокойна пред себе си, без угризения и жалост да кажа, че обичам този човек. Той ми даде любов и разбирателство и то такива, каквито има само по книгите. Или поне за мен. Докога ще е така ли? Пак незнам. А и не ме интересува. Дали пък няма някое друго „дзак” да се появи между нас двамата, така както се случи и миналата година? ........ами незнам. Просто незнам. Но все пак, както всеки човек и аз разбрах от собствения си опит, че като кроиш големи планове, падаш отвисоко. И така......една година по-късно не се притеснявам да говоря с този човек за каквото и да е, защото ми позволява ми да бъда себе си и то без забележки. Да, позволих му да се появи в живота ми и смятам да остане. Незнам до кога, но и няма значение. Видях, че дългите планове не винаги се спазват и следват, макар че не съм на 20 години, когато ми е все едно къде и как ще скоча. Всъщност, на 28 съм, ако има значение. В продължние на една година разбрах, че за да следваш нормите, които сам си поставяш, трябва да има и за какво. Аз имам. Има кой да ме посрещне с топъл и любящ поглед, има кой да ме хване за ръката, има кой да ме успокоява, когато съм изнервена, имам кой. Както на всички може би ви стана известно, това беше изповед на една влюбена жена. Нека повечето от нас бъдат такива, за да ни се струва животът по-лесен. Няма нищо лошо в това. На моя приятел мога да кажа единствено „Дзак”. Все пак от там започна всичко..................................................................................................
Коментар направен на 21 Май 2008 ама кво е тва „Дзак” ма ебати изнервящата изповед. .................................................................................................
Коментар направен на 11 Май 2008 ... и след още осем години /тези с "дзак"/ .... няма ли пак да дойде момент, в който да искаш да останеш сама в очакване на следващия ?!?!?! .................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2008 Аз го разбрах и ми стана едно топло и същевременно тъжно.....как ли се чувства бившия?!? Ти не се запита в изповедта нито веднъж??? Стой си при "дзак" или при следващия "дзак" и така до края на света! .................................................................................................
Коментар направен на 26 Април 2008 Това може би е най-скучното нещо, което прочитам тук до момента. И така и не се научихте, че "не знам" се пише отделно! .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 толкова много глупости написа, а просто трябваше да си признаеш, че си някаква долна курва .................................................................................................
Коментар направен на 24 Април 2008 май и ти самата не знаеш кво искаш да кажеш
.................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|