Дата на изпращане:22 Април 2008 Невярвах, че е възможно да съществуват такива хора, разочаровах се както никога досега от някой, когото смятах за най-близък. На 27 год. съм с малко дете, разведена. Поводът за раздялата с бившия ми съпруг беше изневяра от негова страна. Година след това ме потърси стар познат, към когото винаги съм имала симпатии. И така започнахме да се срещаме, да бъдем интимно заедно. Аз, глупачката си мислех, че съм намерила своя втори шанс в живота, докато един ден не осъзнах, че той не е готов да приеме насериозно жена с чуждо дете, че с мен си задоволява само сексуалния нагон. Приех нещата такива и продължихме да се виждаме, но бях сляпа, влюбих се и давах всичко от себе си за него, но всичките ми усилия да го накарам да ме приеме по различен начин бяха напразни. Яд ме е затова, че му позволих да ми се подиграе, да ми говори, че съм най-близкия му човек, че с никой друг не се е чувствал така, а същевременно да ме използва, за да се добере до някоя от все още несемейните ми приятелки. И така , той изведнъж охладня, започна да ме търси все по-рядко, а посланията, които оставяше в скайп бяха доста двусмислени: "Бих дал всичко за миг с любимия човек". Когато го попитах какво означава това, за кого е предназначено, той лъжеше най-нагло: "За теб, но немога да бъда с теб- ти имаш дете от друг". Оказа се, че не е за мен, оказа се, че е влюбен в една от моите приятелки, която го е отрязала, заради нашето приятелство, за което съм и благодарна. Съжалявам за дългата изповед, но ми се искаше поне веднъж да беше искрен, за да не ме боли толкова. Отбягвам всякакви отношения и контакти с него вече, но болката си стои вътре в мен и немога да я изтрия с един замах. Мисля си, че поне е изпитал обидата от това да те отхвърлят, но може и да не е, той е пълен непукист. Страхувам се от започване на нова връзка, а и още неуспявам да се отърся от натрупания гняв от тази. Дали ще мога да повярвам на някого отново?.................................................................................................
Коментар направен на 8 Май 2008 Хубаво е че си го разбрала какво представлява този твой приятел сега, защото можеше да е и по-късно. Хубаво е, че си го видяла и си изживяла това, защото иначе винаги щеше да се питаш какво щеше да бъде, ако бях се решила. Вярвала си му, но той се е провалил. Печаливша си ти, защото си опитала, рискувала си, но не се е получило. Хубавото е, че твоята приятелка ти се е доказала, че ти е такава. И аз имах един такъв случай, но тази моя позната - не ми беше приятелка, но уж държеше на мен като приятелка: хареса моя приятел /бяхме от 6 месеца заедно/ и ме разпитваше постоянно за него, натискаше му се, непрекъснато идваше в офиса ми уж да ме види, а то било заради него(бяхме и сме колеги с него); пускаше му съобщения; дори и той каза, че му се натиска и че е голям въртолет. Е, той поддаде: все пак тя е хубавелка, свободна, без ангажименти и т. н., а аз- разведена, с болен самотен родител и дете на 10 години, за което се грижа сама.
Те са си двамата, тя забременя почти веднага, ожениха се, имат дете и може би са щастливи.
Превъзмогнах го, но ми беше също много трудно, още повече, че господина е от нашата фирма, колеги сме, а тя работи в офис в другия коридор. Какво да се прави: наистина си мисля, че мъж, който не те обича достатъчно или не е сигурен в чуствата си към теб винаги ще предпочете по-малката трудност от тази, да има вече дете/деца, за които да трябва да издържа. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2008 Мила, мъжете са мутанти. "У" хромозомата ни незнайно защо и поради какви причини е мутирала преди много време.Така са се появили тез същества. Хубавото е, че те до 100 хил. години отново ще изчезнат (според "Дискавъри ченъл") и ще си останем пак само жените. Ние си умееме да раждаме деца, умеем си и сами да ги отглеждаме. За какво са ни тез мъже - като тежка раница да ги мъкнем. Сама виждаш, че не са свет. И аз съм го видяла. От излишни товари нямаме нужда. Свободата е най-хубавото нещо на света. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Април 2008 Успокой се и всичко ще си дойде на мястото. И аз съм разведена с дете и имам гадже с което кроим планове за семейство и още едно дете. При теб проблема е, че си по-млада и на твоята възраст има много свободни момичета, но не се отчайвай. Живей си живота и гледай ти и детето ти да сте добре. Успокой се и мъжете сами ще тръгнат след теб и ти ще трябва само да си избереш. Успех! Ж35 .................................................................................................
Коментар направен на 26 Април 2008 Милата.Съчувствам ти. И аз не знам дали ще мога вече да се доверя на някой. Нещо попадам все на хора, които не са за мен. Преди не беше така. Явно ми се връща за нещо.
Мила, имай вяра.Дано и ние попаднем са свестни мъже. И искам да ти кажа, че най-важно е детенцето. Ти си го знаеш де. Който те обича -ще обича и него. Сестра ми имаше дете от първия брак, когато срещна сегашния се съпруг. Сега си има още 2 заедно.
Другия път обаче не давай всичко от себе си.По-резервирано.Аз винаги така се държа в началото, ако ме изтърпят значи им пука, ако не-кой от където е...
Поздрави!
Ж26 .................................................................................................
Коментар направен на 26 Април 2008 Спокойно не си единствена. Аз като съм на 28 години и нямам дете все едно не ми се случи нещо подобно. Има ги всякакви боклуци. Има и много по-брутални истории. При мене се оказа че тоя ме е "омайвал" за да се влюбя в него и да ме води в чужбина да му работя като проститука. Е успя да ме накара да се влюбя ама като разбрах какви планове е кроил веднага го изритах от къщи. Иначе при тебе ще си намериш друг убедена съм. Не се ядосвай толко.Съвсем скоро мой приятел се хвана така с една дама същия случай-с детенце и разведена и изобщо не му пречи че е с дете (и той е разведен с дете). Има много такива случаи. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 И аз минах през това. След ужасен развод след 11 години заедно, заплахи и изневери на бившия ми мъж, започнах друга връзка и се влюбих силно. След година трябваше да прекъсна връзката, преди той да го направи, защото беше хукнал по 18 годишно момиче и почти престанахме да се виждаме. Преживях го много тежко и ми трябваше година докато долу горе се възстановя емоционално. Затова сега съм си казала - никакви чувства, само секс и мъжете далеч от мен и децата ми. Нямам им доверие и не искам да минавам отново през дъното. Засега се чувствам добре така, стабилизах се и финансово без помощ от мъже. Само дето напоследък взеха да се появяват мъже, които твърдят, че ме обичат. Познай дали им вярвам, но пък така ми се иска.
Всъщност има един, което е доказал, че ме обича, но пък аз не изпитвам нищо повече от приятелско отношение към него и затова не задълбавам.
Една жена на 36 .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 Какво дърпаш чергата към себе си? Подиграл се бил. Ами твоето влюбване какво е - безкористно ли? Гледаш да се уредиш с някого и като не е станал номера изведнъж онзи какъв бил. Щом зарязваш бащата на детето си заради изневяра - мисли сега какво толкова имаш в повече. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 Мила.....незнам как да те утеша. Времето обаче наистина лекува. Гледай си детето и дано някога намериш другар и за себе си. Да ти помага Бог.
Ж30 .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 Не се оставяй на гнева и болката - те са лоши съветници и замъгляват мислите и чувствата.Имаш дете.То трябва да ти е стимула да продължиш напред.Мъжа до теб рано или късно ще се появи,още си млада.Сложи кръст на миналото и продължавай смело напред.Просто знай че там някъде има човек който ще обича теб както никоя друга и ще приема детето ти като негово свое.Въпрос ан време е да го откриеш. Не се отчайвай!
М29 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|