Дата на изпращане:18 Април 2008 Съжалявам. Иска ми се да можех да му обясня как така в един момент вече не го обичах. Иска ми се да можех да съм перфектна и просто да можех да остана с него, да съм му вярна и да съм искрена. Обаче как мога да заповядам на сърцето си? Как може да се обясни това на човек, който е логичен и последователен?
В мен си остана, както вината за изневярата и раздялата след 3 годишна връзка, така и усещането, че не мога да му обясня. Може би защото и аз съм могичен човек - не мога да си го обясня и на себе си. Още отбягвам неговите познати, когато случайно ги мерна навън. А вече мина почти половин година, откакто се разделихме, 2 месеца, откакто престанахме да си пишем, 6 месеца, откакто съм с човека, когото обичам. Обаче това гадно, стягащо чувство, че съм предала онзи прекрасен човек, който някога заемаше най-важното място в живота ми непрестанно се събужда в мен и се спотайва, изчаквайки моменти, когато съм сама и слаба, за да ме стисне за врата и да ме измъчва.
Дано намери скоро някоя, която да е истинската за него. Дано си простя някога..................................................................................................
Коментар направен на 1 Май 2008 От авторката:
Здравейте, всички :) Радвам се, че в моята изповед сте намерили нещо лично и съкровено, което да споделите. Благодаря ви!
Преди няколко дни, точно на Великден, получих съобщение от предишния ми приятел - този, с който не си бяхме говорили от месеци (като под "говорене" се разбира всякакъв вид комуникация)... Написа ми най-страхотното нещо, че ми прощава! Наистина му благодаря за всичко, и най-вече, че си остана благороден човек (и, надавам се, не ме мрази). Неописуемо е, как ми олекна на душата и колко по-щастлива съм сега с приятеля ми, след като вече не ме дърпа онова горчиво чувство назад... Направо е някак нереално, ефирно и блажено... :))) Ех!!! Пожелавам ви и при вас така да се наредят нещата, че думичката "съжалявам", да не ви е необходима! Весели празници! .................................................................................................
Коментар направен на 27 Април 2008 Направо не мога да повярвам, че има хора в ситуация сходна като моята.Аз също съм на път да оставя човек за когото всичко съм давала и незнам дали ще намеря сили да го оставя.Чувствам се вързана за него след 6 години и половина връзка с него, а съм още млада на 22 съм.И мисля, че обичам друго момче.Дано да намеря правилния път за всички ни. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 Как ще те пусна, да минеш край мене,
нали сърцето от болка ще стене...от болка ще стене...
Ако те няма знам, ще полудея знам, без теб не мога знам...да оцелея.
Аз оставих човека с когото бях 2 години, заслепена от нов живот и търсеща нови предизвикателства, оставих човека който истински обичах някога и който ме обичаше най-много на света. Оставих го заради друг, с новия се чувствам щастлива, но понякога чувствам как нещо ми липства, сякаш не мога да бъда така близка както бях с него, всички спомени изгарят душата ми. Никога повече не го видях и не знам дали ще го видя.... .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 И аз направих същото. Постъпих като гадна кучка. Боли ме от това, но това, че на мен ми е гадно не променя нищо и не помага на никого, за съжаление. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Април 2008 Щом е бил прекрасен човек заемащ най-важното място в живота ти, а ти си го предала и си му изневерила, това означава че ти не го заслужаваш. Всяка връзка се крепи на взаимно доверие и честност. Ти си си избрала да поемеш по този път. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Април 2008 същото нещо се получава и при мен след една година връзка с приятелката. Вече уж бивша...аз все така я обичам, тя обаче твърди, че изведнъж вече не ме обичала. А аз все повече я обичах :( И както и другите, аз още се надявам да се обърнат нещата. Лошото е, че аз не разбирам...а и тя не може да ми го обясни. Тя също не знае. Може би отказвам да повярвам, а реално не виждам причина поради която това стана :( Друг няма...поне засега. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Април 2008 И с мен се случи същото. Преди време си бях казала, че никога няма да постъпя толкова подло, колкото постъпи един мъж от миналото ми с мен - заряза ме без никакви обяснения, без нищо и след това разбрах, че ме е зарязал заради момичето от съседния офис, което бях въвела в нашата обща компания.
Да, но така се случи, че наш клиент от фирмата ме покани на кафе, разговаряхме си, беше ни приятно, излизахме няколко месеца, след което нашите отношения стигнаха и друго ниво. Обещахме си никога да не се нараняваме и изоставяме, аз го мислех и му казвах, че му вярвам както на себе си, но... аз му измених. Цяло лято правех ремонт вкъщи сама, след работно време и един мой клиент /юрист съм/ ми предложи да ми помогне и ми помогна. Цяло лято след работа идваше и двамата работехме над ремонта. През септември моето момченце и аз влязохме в болницата и той беше плътно до нас и ни помагаше.Сега като се обърна виждам само него във всички хубави и лоши моменти в живота ми от юни до сега.
Постепенно се влюбих, макар че се противопоставях месеци на тази възможност. Чуствам се предателка, но и другия също ме кара да се чуствам такава.
Той е много праволинеен, малко интраверен, любвеобилен, малко "тежък", обмислящ всичко, който гради кули за нас двамата, но уви - основата вече я няма. Чусвам се гадно, конфузно, мъчи ме съвестта, защото той не е направил нищо зада заслужи това, което стана. Сега обаче докато пиша си казвам, да нищо, но не направи и нищо, освен да гради въздушни кули за нас.
Обясних му какво става, но той мисли, че това е временно явление, че ми е простил, но обвинява другия, че се е възползвал от ситуацията и ме е манипулирал със своята готовност да ми услужи и помага. .................................................................................................
Коментар направен на 21 Април 2008 защо ти,знаейки че си сгрешила не се върнеш при него и не му покажеш,че това е нещо което никога не би повторила и че все още заема най-важно място в животата ти!
ако те отхвърли,независимо поради каква причина,поне ще знаеш че си опитала и си искала да покажеш,че съжаляваш!
нещо такова,май ме разбра! .................................................................................................
Коментар направен на 20 Април 2008 Не знам какво да кажа, много от вас жените имат чувствата за нещо ужасно преходно, докато при нас нещата се градят и те стават по-силни с времето, само пожелавам на човека, който "обичаш" да не му се налага да минава през това, което този, който си "обичала" минава. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Април 2008 Аз изпаднах в същата ситуация. Осъзнах,че не го обичам и...го оставих заради друг. Той го преживява много трудно и все още не знае,че си имам друг,просто мисли че имаме някакви шансове и продължава да ме задушава,а аз просто се чувствам виновна и задължена да съм с него защото посегна на живота си...това не е живот...един истински мъж не би паднал толкова долу,че да задържа по такъв начин една жена..а аз нямам сили да го нараня отново не защото го обичам а защото чувствам вина...е пожелава да не се случват на никого такива неща..късмет :) .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|