Дата на изпращане:17 Април 2008 Постоянно мисля за това,а няма с кои да говоря... Изповедта ми не е первезна или интересна,като повечето в този сайт.Не се надявам да получа отговори на въпросите които ми се въртят в главата от месеци или решения на шибаните проблеми,които ми тровят живота ;)
На 15 години съм,момиче и допреди 2 месеца имах рак(лекарите казват,че вече съм 0.К.,не им вярвам-цяла година ме убеждаваха,4е болестта ми не е сериозна,лечима е и тем подобни...) За да се отърва от него,трябваше да мина няколко курса химиотерапия и още някакви тъпи лечения.Всички ме убеждаваха,че всичко ще мине бързо и скоро ще го забрвя...и аз най-наивно си им вярвах,докато не вмъкнаха ей така из м/у другото "...е най-неприятното е че косата ти ще падне,ама тя ще порасне..." Казаха го достатъчно късно,че да не мога нито да се откажа от лечението ,нито да го усмисля на спокойствие.
Така де,в крайна сметка случи се :/
И животът ми от декември 2007 до сега е спрял. Ходя на училище,излизам с приятели,но държанието ми,отношението ми към хората,мисленето ми е различно...Гадно ми е за другите хора,4е трябва да ме търпят,гадно ми е и за тези,които не подозират за състоянието ми и им е много странно,когато стана раздразнителна при споменаването на думата коса...Тъпото е,че най- ми е гадно за мен самата.Мразя се,че толкова се самосъжалявам на моменти,че не мога да се гледам в огледалото,защото имам коса 4-5 сантиметра и защото, заради глупавите безполезни хапчета с които ме тъпчеха ,качих 6-7 кила...
Не спирам да мисля как никой не би харесал такава,никога.Вярно-килограмите почти ги свалих и косата расте,ама бавно-ще ми трябват 2-3 години,за да се почувствам отново като истинско момиче и вътрешно,и външно...
Та това ми е проблема,за това мисля непрекъснато.Не съм човек,който може да е сам-приклю4их последната си връзка 1 месец преди да започнат всичките тея гадости,от тогава мина доста време и като си представя още колко ще съм сама...
Не мисля,4е имам какво повече да напиша-дослатъ4но егоистични простутии изписах,но какво да се прави-това ми е в смешната глава :Р
айде мир и да не се слу4ват такива неща-никога ;).................................................................................................
Коментар направен на 20 Май 2008 Мисля че си много самотна. Но се замисли дали ти не си причиняваш това. Вярно е,че е трудно, но пък кое е лесно. Едно клише, Животът е борба. (борба със себе си) Намери си такива приятели които не говорят за коси и прически. Аз подозирам,че си философски настроена към нещата,така че не е зле малко да налееш свежа кръв в комуникациите си. Огледай се е все ще има едно момче или момиче което не те гледа като изкопаемо и ти да четеш в очите му "Абе на тая какво и има" Ти ще го усетиш сама кой е този човек.
А тези около теб говорят за коси и прически защото подсъзнателно мислят за твоята коса. И си права да негодуваш. Защото ти усещаш това,че те мислят за това нали.........
Свилен .................................................................................................
Коментар направен на 4 Май 2008 Мила замисли се нито лекарствата нито терапията са били тъпи те са ти помогнали да се оправиш...знам сега ти е трудно но замисли се колко хубави моменти те очакват та сега живота е пред тебе тежко ти е вярно но и след "най -силната буря изгрява слънце" нали :) .................................................................................................
Коментар направен на 25 Април 2008 не се притеснявай за това за косата просто приеми че така стоят нещата а и аз съм сигурна,че не си толкова зле и се замисли че приятлите ти те приемат такава каквато си това надявам се ще ти помогне до известна степен за вдигане на самочувствието а и не се притеснявай че в момента нямаш връзка има такива периоди дори без проблемите които имаш .................................................................................................
Коментар направен на 24 Април 2008 горе главата и смело напред!
важното е ,че си жива и здрава и колкото и да трудно ще превъзмогнеш всичко това.
а който те обича(независимо гаджета или приятели),ще те приеме такава,каквато си! .................................................................................................
Коментар направен на 21 Април 2008 Ауе шматко я не се излагай. Ще дойде време, в което ще си се смееш на сегашните глупости. Косата и килограмите са нещо преходно. Животът и здравето обаче не са. Дай боже да си се излекувала (от сърце ти го пожелавам). Другото на тоя етап (който ще видиш ще трае много кратко) не е от значение косата расте, килограмите се свалят. Животът не се връща радвай се, че го имаш! Всичко най-хубаво ти желая!;-)
П.С. Ако някой те харесва за нещо различно от самата ти същност то жалко за него! Сигурно прозвуча клиширано, но пък си е самата истина! ;-)
Оставил съм доло линк със място където имам регистрация ако ти се говори. :-) .................................................................................................
Коментар направен на 21 Април 2008 Мило, само да си жива и здрава.......всичко останало съм сигурен. че ше се оправи....Бори се и не се отчайвай ....... .................................................................................................
Коментар направен на 19 Април 2008 Изповедта ми не е первезна или интересна,като повечето в този сайт - напротив, теоята история наистина е интересна, защото е истинска. Под умите ти съдя, че ти си подтисната и дори в лека депресия и мисля, че след всичко преживяно е почти нормално. Моят скромен съвет е просто да се приемеш такава каквато си. Килограмите не бива да те мъчат, защото те са си проблем на повечето българи на мен самата включително, колкото до косата има перуки, които според мен биха те накарали да се почустваш по-добре. Приеми се като нормлано момиче- не е необходимо да се мъчиш 2-3 години докато ти порасте косата сложи една перука и разбий всички, които те гледат лошо или нещо подобно. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Април 2008 Изповедта ти не е перверзна, но е много много тъжна. Ако найстина си се излекувала и проблемът е само в косата и килограмите, то това е бял кахър. Тъжно е че няма кой да е до теб за да ти даде сили да го разбереш. Не че е фатално. С времето ще отмине, но е жалко - ти си още дете. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 Ей, я спокойно:) Познавам момиче, което като малка нарочно си е обръснала главата и изглеждаше много приятно. Въобще не трябва да се замисляш по този въпрос. Със сигурност няма да си сама дълго, защото от изповедта ти си личи колко си добра и истинска. Такива хора, особено сред 15 годишните все по-рядко има. Давай напред и се радвай, че си жива и здрава. Аз на твое място всеки ден бих се събуждал с усмивка, че имам добавка към живота.
Успех и пиши като ти се нареди всичко:) .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 момиче, може да ти прозвуча като някоя бабичка, но радвай се, че след 2-3 години ще си здрав и красив човек, най-малкото, защото едва тогава става готино с мъжете... преди това са си момченца, които нито знаят какво искат, нито как да го направят, а само се перчат.
Не съм в позиция да ти давам съвети - аз дори не познавам хора, болни от рак. Просто не се отчайвай :) най-хубавото предстои. Голяма прегръдка от мен!!! Ж25 .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 Здравей. Не е важно дали историята е первезна или интересна, важното е да те накара да почувстваш нещо, докато я четеш. Съжалявам за това, което се е случило.Няма да казвам, че се случват такива неща - банално е. Хареса ми, че всичко го споделяш с усмивка, иска ми се да вярвам, че не е надсмешка, а умееш да се шегуваш с това. По този начин и другите ще намерят в дефекта - ефект. 2-3 години не е толкова много време. Няма да си сама, сигурна съм. Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 Първо да кажа честито. Да си жива и здрава!
Това за косата са глупости и не знам как може да обръщаш внимание на нещо такова, след всичко което си преживяла.
Прилича ми на това да преживееш самолетна катастрофа и да излезеш и да почнеш да се кахъриш, че ти е счупен нокътя :)
Както казах, това не е проблем ... не можеш да се ядосваш за нещо което расте и е временно. .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 успокой се, най - важното е ,че лечението е било успешно.химиотерапията не е шега работа и вероятно диагнозата ти е била много сериозна. в такива моменти човек избира между живота и смъртта, важното е, че си избрала да се бориш за живота и здравето си. и ето вече колко месеца ти работиш в тази насока и здравето ти се възстановява. за младия човек външния вид е много важен, но край теб има истински хора,които ще те оценят по достойнство и ще изчакат търпеливо да ти поникне нова косица. пък и я колко гологлави има край нас, те не са ли хора? Килограмите и косата ти ще се променят през целия ти живот. Това не е болка за умирачка, пролет е и идат по-хубави дни. Излизай с приятели и приятелки и не мисли за нищо, болестите наистина отминават като лош сън, повярвай ми. М31 .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 Мило момиче,прочетох изповедта ти и се просълзих,но не те съжалявам...напротив,възхищавам ти се на смелостта ти да се изправиш срещу болестта,миличка не осъзнаваш ли ,че ти си победител...защо мислиш,че килограмите,които си качила и късата коса,която имаш те правят по-малко красива...нима красотата се отъждествява само с буйна грива и тяло на манекенка...медийна заблуда,това се променя,ето коригирала си теглото си,косата ти ще порасне...но е важен духа в теб да не унива,възприемай себе си като,победител,мисли позитивно,спортувай,излизай с приятели,ако все пак не искаш да чакаш толкова за мечтаната дължина на косата-отиди в някои фризьорски салон за удължаване на косата и виж какво могат да ти предложат...вариантите са много,помни ,че..."Това,което не ни убива ни прави по-силни"...и не си сама имаш подкрепата на твойте близки хора,които те обичат,а голямата любов...тя тепърва ти предстой мило дете...Успех ти желая от сърце...Ж32
.................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 4-5 santimetra ne e malko! Ako se podstrije podhodiashto, moje da stane za normalna kasa pricheska.
Kosata ti shte porasne oshte po-hubava ot predi, tova triabva nai-malko da te pritesniava. Terapiata e absolutno zadaljitelna za mlad chovek.
Istinskoto momiche si lichi v dumite ti sega! .................................................................................................
Коментар направен на 18 Април 2008 Лекарите в България са много тъпи... колкото и да ги убеждаваш, те никога не ти казват наистина какво ти има. Много мразя така... а иначе това че нямаш косата си каквато е била преди, не трябва да се отчайваш, нали пак ще порасне. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Април 2008 Здравей. Това което си преживяла е наистина гадно. Важното е че вече си го преодоляла (надявам се). Предполагам си суетна и затова факта, че си с къса коса те притеснява толкова. Гледай на този период от време като на нещо, което ще ти помогне да погледнеш на света по съвсем друг начин. Ще започнеш да забелязваш и да общуваш с хора които досега са били "невидими" за теб, а също така ще разбереш имаш ли истински приятели. Със сигурност това ще те направи по-силна, но на цената на какво?
Пожелавам ти здраве и успех и не забравяй че усмивката е много по ценна от косата. Не губи и двете!
И.Д.23 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|