Дата на изпращане:6 Април 2008 Измина доста време оттогава
Но все още си спомням общите ни мечти
Нещата които си говорихме
А ти помниш ли
Помня усмивката ти когато се видяхме за първи път
Спомням си колко страхотно изглеждаше
Ти беше всичко което съм чакал
Ти беше всичко което някога съм търсил
Усмивката ти сякаш беше част от твоята душа
Която ти ми подари макар и за малко
Помниш ли как мечтаехме ден и нощ
За миговете които ще прекараме заедно
Помниш ли галеното име с което ме наричаше
Аз все още си спомням
Съжалявам ако съм разбил сърцето ти
Никога не съм искал да го направя
Но ти разби моето
Просто искам да кажа съжалявам
Макар че вече всеки от нас има свой собствен живот
Съжалявам за неизречените думи
Съжалявам за пропуснатите мигове
Но не съжалявам за това което имам в момента
Защото явно така е трябвало да стане
.................................................................................................
Коментар направен на 12 Април 2008 Браво!
Като признаеш чувствата си и ги приемеш е значително оп-лесно да продължиш нататък - живота не винаги е приказката с щастливия край. Важно е да не съжалява за минали неща и гордо да казваш - "Тогава положението беше такова и прецених, че това е най-правилното решение и не съжалявам!" .................................................................................................
Коментар направен на 10 Април 2008 Нещата не стават,защото "така е трябвало",а защото двамата така сте решили,че "така е трябвало..." .................................................................................................
Коментар направен на 9 Април 2008 Почувствах се все едно е адресирано до мен...
20f .................................................................................................
Коментар направен на 9 Април 2008 Много е красиво това, много истинско....или точно за това е красиво защото е истинско...от дълбините на душата...а не от измислиците на ума .................................................................................................
Коментар направен на 9 Април 2008 Толкова ми хареса написаното,че дори и сълзи в очите ми се появиха...може би разпознавах себе си затова,...тази изповед ми напомня за песента на Лили Иванова"Стари мой приятелю"...към автора:..щом така е трябвало да стане и не съжаляваш за това,което имаш в момента...значи си щастлив,а това не е малко...Ж32 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|