Дата на изпращане:5 Април 2008 Незнам откъде да започна, това е нещо, което знае само бившият ми приятел, но дори и той ме заряза. Всички негови думи и увещания, че ще ми помогне бяха лъжа и сега знам, че никой не може да го направи...
На 18 години съм и съм булимичка. Желанието ми да отслабна беше толкова силно, че се превърнах в анорексичка и след като успях да отслабна доста, започнаха да ми казват, че съм много слаба и трябва да напълнея...е сега вече е факт напълнях и немога да спра да яч!!! Мога само да разрушавам здравето си с повръщане и да продължавам да не мога да се гледам в огледалото. Вече няма значение какво ми говорят, защото не вярвам на нито една дума, която излиза от устата на хората. Дори и да ми казват, че изглеждам добре аз знам, че не е така. Просто не мога да харесвам себе си, дори не мога да се понасям!!!.................................................................................................
Коментар направен на 7 Април 2008 Здравейте. Първо до щом стигнете до 100 кг направо няма да коментирам. Второ хванете са някъкъв спрот и не им пускайте на мъжете веднага след 1-вата среща. Ако ходите на дискотека то е много ясно че там повечето са за да си наврат оная работа в някоя...... Идете на фитнес но не някой забутан или каквото и да е. Ще се почуствате много по добре. .................................................................................................
Коментар направен на 7 Април 2008 И аз не мога да се гледам и напълно те разбирам. Никога не съм била доволна от теглото си 60 кг. на 173см.Всички миказват че съм добре но аз нали се виждам за нищо не ставам напълно се мразя.Не знам кога ще се харесам но едва ли ще е скоро. А съм толова изморена от всичко това... .................................................................................................
Коментар направен на 6 Април 2008 Здравей :) И аз съм 169, но през последните месеци съм качила 3-4 кила... Иначе за 4-5 години се бях закотвила на 50. Добре си изглеждам и сега :) Дори сякаш боледувам по-малко. Всъшност цялата тази история с килограмите и височината е голяма измислица. Просто искам да ти кажа, не се измъчвай. Няма значение колко тежиш, а да си здрава и да харесваш човека, който си отвътре. Умихнатият и здрав човек е много по-привлекателен и приятен... и все пак... поговори с лекар за повръщането. .................................................................................................
Коментар направен на 6 Април 2008 Това е нормално за твоята възраст и аз съм минала 4-5 пъти през познатата история с преотслабването и тъпченето до рев
Но осъзнах, че съм се превърнала в една тъпа комплексарка и реших ,че не искам да съм такава.
Сега съм си на килограмите, имам цици и сочен задник и мъжете ме харесват даже повече от преди и аз се харесвам защото се чувствам добре и нормална , а не като някаква слаботелесна проститутка дето едва диша от глад.
.................................................................................................
Коментар направен на 5 Април 2008 Иди на лекар специалист по хранителни проблеми. Фокусирала си се прекалено много в/у храненето и стомаха ти постоянно отделя киселини и постоянно си гладна. .................................................................................................
Коментар направен на 5 Април 2008 "Няма мъж, който да не ме е харесал"
Samo tova kato prochete chovek i mu stava iasno za kvo stava vupros. Az naprimer ne haresvam mnogo takiva deto si misliat che vseki gi haresva. .................................................................................................
Коментар направен на 5 Април 2008 Не съм болна от нищо, но от както се помня все не се харесвам, висока съм 169 и тежа 49 килограма. Имам хубаво лице и добра фигура. Няма мъж, който да не ме е харесал и въпреки всичко, аз вътрешно все си мисля че съм дебела и да ти кажа честно, вече си знам че явно има проблем. И уж съм доволна и уж всичко е наред и аз пак си знам, че се чувствам дебела... Явно си е на психическа основа, сигурно съм луда... Еми добре, луда съм. И какво? :) .................................................................................................
Коментар направен на 5 Април 2008 не, дори напротив, не е в това въпроса и като казвам, че не мога да се понасям това не означава, че съм 100 килограма! За щастие все още съм 52, но не мога да спра да ям и да повръщам след това, което е и големият проблем. А колкото до секса ми писна от такива връзки искам нещо истинско, но не мога да го почувствам и отпращам всеки след това .................................................................................................
Коментар направен на 5 Април 2008 наблегни на чукането, което сигурно напълно липсва .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|