Дата на изпращане: 24 Март 2008

Колко трудно е да мислиш за всички.не искаш да нараниш никой,да не обидиш или да унижиш.Да си достоен в очите на другите.И докато се опитваш да го правиш,усещаш колко по нещастен ставаш.Имаш очаквания от другите да мислят за теб,както ти за тях,но някак си не се получава.Живея нещастно.Може би защото имам големи очакания от живота и си живея в моя измислен свят.Една утопия която никога няма да стана действителност.Чудя се защо още дишам този въздух.Мисля да ида до някоя далечна екзотична страна,да ида на концерт на някоя велика група,на мача на любимия отбор,да купя нещо за спомен на племенницата ми която е само на 2 месеца за д аима нещо от вуйчо си,след това да ида в някоя хотелска стая,и да избера смърта като алтернатива.
Ще даря всичките си органи,на някой хора който ценят живота.Аз не можах д аго оценя по една или друга причина,може би вината е в мен.Прекалено сме фалшиви,или аз съм прекалено идеалист.
М21

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >