Дата на изпращане:18 Март 2008 На М: На времето си мислех, че просто имаш една голяма котва която те държи добре прекрепена към земята и това ти пречи да се носиш свободно на крилете на мисълта и фантазията си. Как твоя дух не може съвсем да се откъсне от реалността и как всичките ти мисли и идеи накрая все някак завършват с съвсем земни изводи. Навремето това бе един интересен страничен поглед върху дилемата с сивото ежедневие и безоблачните духовни търсения. Сега гледам как си се вработила в ежедневието и си станала "американка" хубави мисли ама все земни. Мислите ти могат да се проследят изцяло по земята - там започваш и там свършваш няма нужда и полза от алогичност, абстрактност, отнесеност, глупост, безумие ... духовност. Всичките си търсения си поместила в своята псевдо научност - сама може да не съзнаваш но душевния комфорт който дефакто продаваш всъщност е продукта който също така купуваш - всяка система колкото и да е изродена се радва на поддръжка от всичките компоненти които участват иначе сама би се разпаднала, а ти си доста стабилна. Колко книги за Дзен ти подарих? За колко от тях отвори дума? Ще поживеем ще видим. Къде ли ще се извие и твоя път? Къде ще продължи моя?
С..................................................................................................
Коментар направен на 1 Април 2008 Не съм загубила позицията, но в опита да я поясня се поувлякох. Действително в изповедта не ставаше ясно какви точно са (или са били) отношенията ви. Предположих, че става въпрос за "консумирана" връзка, последвана от раздяла, сега разбирам че случая е по-различен, но няма никакво значение защото за мен беше удоволствие да споделя моите наблюдения и изводи за връзките изобщо, нищо че се оказаха може би неподходящи за конкретния случай. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Март 2008 Интересен коментар, посмекчи позицията си и съвсем я загуби - нищо то и "изповедта" на задава казус за съждение. Просто ми беше интересно как въпросната М успя да избере такъв интересен път - да кажеш че беше просто момиче без грам фантазия и изведнъж да започне да проявява склонност към абстрактно мислене ще кажеш - еволюция а то както си беше едва ли не в една писта с мен направи лупинг и тръгна в ортогонално направление...и то явно е хванала твърд курс за място което аз наричам "никъде". Предполагам мнозина са виждали подобни неща но за мене ми дойде малко изненада - не като да се събудя сутринта и да кажа "изненада" ама като удариш калема под цялата ситуация се получава бая изненадващо поне за мен. Просто да спомена, че за М "воювахме" с един приятел и той спечели изненадващо за мен след това я позагубих от поглед за няколко години - те поживяха заедно и в един момент "изненадващо" се разделиха.. След около година започнахме да се виждаме с М ама на по кафенце като приятелчета. Имам чувството че само да посегна и може да е моя само дето - не искам да посягам към нещо което вече не разбирам съвсем...
Както се казва всички да сме живи и здрави - щом няма умрели не е толкова страшно .................................................................................................
Коментар направен на 30 Март 2008 От коментиралата за полярността. Дълго време съм отделила да проучвам въпроса за смисъла на връзките изобщо (от осбствен интерес, нещо като хоби). И съм стигнала до извода, че те винаги са с учебна цел,т.е. и при двамата участника в една връзка има някакво изместване (поляризация) на някакво ниво. Именно от това напрежение между полюсите възниква често необяснимото страстно привличане. Връзка, в която и двамата са центрирани (в равновесие) не е невъзможна, но тя повече ще прилича на приятелско сътрудничество, а няма да бъде страстно-романтично-емоциално-сексуална. В нея няма да има принудителност, каквато има в страстните интимни връзки. Принудата идва отвътре, ти си безумно привлечен от даден човек без дори да можеш да разбереш "защо", дори напротив виждаш у него неща, които не харесваш, но въпреки това си луд по нея(него).
Не бъркай меркантилност със земност. Не е задължително един по-земен, по-свързан с материята човек да е меркантилен. Нито пък един твърде духовно ориентиран човек задължително е беден драскач на някой таван. Това са може би някакви крайни случаи. Тука става дума за наклонности. Просто има хора, които независимо с какво се занимават са силно привлечени от абстракциите, философски настроени, с интерес към духовното, мистичното,тайнственото...при тях каквото става на матереиален план не е основното, основното е абстрактоно, които стои отзад зад материалното..съответно на него обръщат внимание. Ако тази тенденция не се "заземи" с достатъчно земно, материално присъствие под някаква форма има опастност такъв човек в един момент да литне в облаците образно казано. Той ще става все по-незаинетерсован от проявленията на материалното ниво,все по-дистанциран, все по-усамотен в света на духа....може да стигне до тотална невъзможност да общува с други хора или изобщо да бъде сред хора...такъв човек ще е страстно привлечен от противоположния пол със засилени земни качества - практичност, прагматичност, делово и твърде разумно (или сметкаджийско дори) отношение към нещата. И тъй като тези полюси са само в съзнанието (човекът по същество е цялостност)всеки от двамата може да открие собствената си скрита до тогава в подсъзнанието обратна страна и да я осъзнае. Защото любовната връзка е най-прекия канал за учене. Любовта създава този канал. По него се движат енергии в двете посоки, засилва се енергийното ниво на участниците и това дава нещо като трамплин на съзнанието да достигне едно по-високо ниво. За съжаление учебният момент при връзките много рядко се осъзнава. Повечето хора се заплитат в емоциите и излизат по-наранени от преди от подобни учебни връзки. И то не е лесно, не е лесно да участваш в интимна връзка и едновременно да можеш да се дистанцираш достатъчно от емоционалното торнадо, което те поема, завърта, помита....не е лесно, когато чувстваш, че сърцето ти ще се пръсне от емоции в същото време да осъзнаеш - "това са само емоции" и да запазиш спокойствие...не е лесно когато другият прави нещо тъпо преди да изпаднеш в реакция да осъзнаеш " това са просто неговите неосъзнати модели..." и да запазиш спокойствие.И т.н. Не е лесно. Но това за мен е неоспорим, непоклатим факт - връзките са стъпалата, трамплините чрез които израства (еволюира)нашето съзнание, а не са забавление за по-приятно прекарване на времето...въпреки, че ученето може да е и приятно. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Март 2008 Интересно дали не е възможна такава дисбалансирана връзка където и двамата са с подобна геометрия спрямо центъра - би ме устроило идеално :) Като гледам повечето меркантилни хора доста добре се справят с меркантилно ориентирани партньори. Иначе това което трябва да разбирам от предния коментар е че се очаква да се меркантилизирам - да се оформя добре около центъра и тогава ще ми е все тая каква ще е следващата - ако и тя е доволно балансирана ще сме перфектната двойка? Тоя конформизъм малко конформистки ми звучи ;) за сега ще бутам така - див и (сравнително) щастлив пък квото ще да става
(само да спомена че заплатата ми е над средната за бранша - т.е. не съм поета умиращ от глад на тавана)
С. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Март 2008 "Проблемът" както аз го виждам се нарича поляризация. Изместване на центъра на тежестта към единия полюс. В случая полюсите са "материалното, земното" и "духовното, абстрактното". Тази поляризация е вътре в човека, но се изразява навън, най-често чрез интимните връзки, като се привлича човек от противоположния пол, който пък е поляризиран повече към другия полюс...в крайна сметка целта от една такава връзка е и двамата да излязат по-малко поляризирани, т.е. по-уравновесени, защото чрез другия ти намираш липсващия (той не е липсващ а само неосъзнат)полюс у себе си. Обаче това рядко става, а по-често между двата полюса се поражда напрежение, разлюлява се махало, започва противопоставяне, често се разразява истинска драма, която гълта страшно много енергия и сили и участниците (или единия) са принудени да напуснат. Естествено всеки обвинява другия, а не вижда причината в себе си, не осъзнава своята поляризация. Подобни връзки са много страстни, много уникални, защото има моменти когато полюсите се уравновесяват и двамата усещат невероятно чувство на сила и пълнота. Но за съжаление то е нестабилно. Както едно махало неминуемо преминава през положението на равновесие, но неминуемо го подминава...това става и с тези връзки. Това са учебни връзки. Те се случват за да накарат участниците да увеличат осъзнаването си, а не да се люлеят неосъзнато на махалото на полярността.В една такава връзка трябва всеки да се вгледа повече в себе си, да открие себе си в по-голяма степен, а не да се вторачва в другия.
ж43 .................................................................................................
Коментар направен на 28 Март 2008 По-скоро проблемът ти е, че не разбираш-онази М., която някога си обичал, вече я няма. Тя се е променила, станала е друг човек, а този нов човек ти не харесваш. Подаряваш й книги за Дзен, но нея вече това не я вълнува! Вие не вървите по един път. Тя е завила и все повече се отдалечава от теб. Тя не е виновна, нито ти. Всичко в този свят се променя. Просто вие сте се променили в различни посоки. Потърси си друга и бъди щастлив! .................................................................................................
Коментар направен на 27 Март 2008 То май проблема ми е че изобщо чета - "Който трупа мъдрост трупа печал"
а да - и не сам интересен .................................................................................................
Коментар направен на 21 Март 2008 Всичките ти проблеми идват от това, че четеш за Дзен. Нормалните четат земни работи, ти четеш глупости. .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|