Дата на изпращане:14 Март 2008 Имам чувството че съм отшелник на самотен остров. Плувам в море от хора, имам приятели само когато те имат нужда от мен, в другите случаи съм едно Нищо, което е безнадежно само.\мислех, че е времено, мислех, че ще мине, но уви и всичко което имаше смисъл се обезсмисли ......................................................................................................
Коментар направен на 30 Март 2008 Приеми, че си едно НИЩО и премини нататък като си кажеш "а защо пък не?!", защо да не поживея като "нищо" и да видя като как ще е...кой е казал, че непременно трябва да съм нещо?! Всички се пънат и гънат да са "нещо", аз пък ще бъда нищо. Ей на! На пук на стадото дето се е юрнало към "нещото". Аз съм НИЩО,защо не?! Някой случайно да е проверил, че да си нещо е по-добро отколокото да си нищо?! Да проверено е, но странно защо никой не вярва. Може би поради стадния инстинкт. Е, моята лична проверка показа (по-скоро потвърди вече известния факт), че нищо=всичко и че ако успееш да бъдеш нищо, то вече си постигнал всичко. Тъй, че бъди нищо и не се бой. Чакат те само приятни изненади. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Март 2008 Имаш нужда от цел. Иначе.....всички сме си сами, и аз така.... Ако нямах цел щях да умра душевно от самота и мъка. .................................................................................................
Коментар направен на 28 Март 2008 Дано не прозвучи отчайващо , но ще кажа следното:
Тези които имат не са тези на които им трябва.Тези на които им трябва , не са тези които го имат.
Това което искаме отива при тези които не го искат.Това от което другите се оплакват е онова което ние желаем.
Всичко е един кръговрат от зле преценени ползи и загуби.
.................................................................................................
Коментар направен на 17 Март 2008 описано е в учебниците по психология.човек цял живот си остава сам.това не значи че не сме заобиколени от човеци.напротив.и те като нас през по.голяма част от времето се чустват самотни.това не е безсмислие,така е устоен светът.не се притеснявай.излез с някого на кафе или си вземи добра книжка за четене. .................................................................................................
Коментар направен на 15 Март 2008 Успокой се. Намери си хоби, разхождай се, прави си малки подаръци, пий скъпо кафе. В този побъркан свят всички малко или много страдат от този проблем. Неизбежно следствие от Всеобщото Затъпяване. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Март 2008 Здравей,
в такива моменти мислим, че сме единствените, на които се случва. Не е така! Аз също се чувствам по подобен начин. След като бях жестоко наранен от добър приятел съм стигал доста често до това заключение, че приятелите се сещат за мен, когато имат нужда от нещо и никой не оценява, че и аз имам проблеми. Това ме натъжава много, но съм решил, че ще се справя и сам. Дължа го на себе си! А иначе продължавам с надеждата, че някой ще се сети, че и на мен ми е трудно понякога, ще ме утеши, ще чуе проблемите ми и ще ме подкрепи. Може би! Хората сме егоистични същества и в много случаи не разбираме от какво толкова страда другият...
Давай напред с надежда. Дължиш го на себе си! Другите не знаят какво губят! Трудно е, знам. Но пък може би ще спечелиш... Късмет! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|