Дата на изпращане:16 Май 2006 Не знам дали изповедта ми е за този раздел,но все пак...
Изчетох доста изповеди-от най-бруталните,до наистина красиви,нежни излияния на човешката душа и реших,че ще пиша и за своята болка :(
На 19 съм и съм влюбена в мъж на 33 от четири години.Ще рече-бях на 15 когато се влюбих в него ;)
Той не е женен,няма деца или предишни бракове.Познавам го откакто се помня.Проблемът е...че и аз вече не знам какъв е проблема :)))
Първоначално си мислех,че нищо няма да с е получи между нас заради голямата възрастова разлика.После разбрах,че имал приятелка (към която от неговото поведение към нея,разбирам,че не е изпитвал големи чувства).Наистина историята е страшно объркана.И аз не знам защо пиша :( Вероятно се надявам да срещна и други хора,изпадали в това състояние,за да споделят с мен как са се справили с проблема си.
Той всеки ден пътува за съседното градче,където работи.Имаше период,в който пътувах с него веднъж седмично.С нетърпение чаках да дойде този ден,за да го видя.Той е наистина странна птица.В началото беше адски срамежлив,но постепенно взе да се отпуска с мен.Много рядко говорехме за него,повечето пъти му разказвах интерсни и смешни случки от моя променлив като времето живот.Така в тези пътувания,когато минаха някъде 2 г. и половина-3г.,се случи веднъж да отидем двамата да пием кафе,преди да се приберем към градчето ни.Тогава споделих с него колко много се измъчвам,че той е толкова неразговорлив,и че бих искала ако е възможно да направи по време на пътуванията ни да не се чувствам толкова неловко(защото когато ми млъкнеше и все се чудех каква тема да измисля,за да го заговоря).Той се засмя и каза,че няма нищо против.Почнахме да си задаваме тъпи въпроси от сорта на това,какъв е любимия ни цвят,цвете,спорт и прочие глупости.Когато решихме да тръгваме след кафето,в колата той се отпусна и дори няколко пъти плъзна нежно ръка на коляното ми.Отново си говорихме,той се усмихваше почти постоянно и това ме караше да съм на седмото небе,защото той почти винаги беше супер сериозен.Шегувахме се.И така докато стигнем до градчето ни...
Чаках с нетърпение следващата ни среща,но тя се състоя чак след месец,поради мои здравословни проблеми.Следващата среща беше изпълнена с ...напрежение е най-точната дума-поне за мен беше доста напрегнато.
Почнах нещо да го бъзикам(вече и не помня какво точно-мина цяла година оттогава),и някак си се стигна за темата с нашите отношения.Бъзикахме се нещо,от сорта на:Ей,сега ако отбием колата в някоя пресечка,какви неща могат да станат.И той наистина спря в една пресечка и поиска да го целуна.Боже,нямах нищо против,но...можех ли да знам дали не ме пробва по някакъв начин?Дали ако го целуна няма да ми се изсмее и да ми каже,че отново се е бъзикал?Или от друга страна,ако наистина започнехме да целуваме,докъде щяхме да стигнем?Не съм консервативно момиче,ама в колата по средата на горичката едва ли е най-приятното място за секс ;p
Мислех си,че всичко е просто една шега.Постояхме десетина минути и накрая след като не се целунахме,той запали колата и тръгнахме по пътя.Аз отново започнах да го подкачам на разни теми,но сякаш нещо се промени.Самото му излъчване беше малко по-различно,той не се усмихваше както преди 15 минути.Като пристигнахме в градчето,преди да слезна от колата го целунах по бузата и той само ми се усмихна и нищо не каза.Това беше последното такова "сърдечно" наше пътуване.Всяко следващо беше "мълчаливо" като първите ни пътувания :(От една година вече не пътувам с него,защото на мен ми е неудобно.
Преди около половин година е скъсал с приятелката си.Причините за мен са неизвестни.Но тя почти веднага се хвана с друг.Сега и той е сам.
Знам,че има нещо към мен-сигурна съм.Мислех,че го спират разликата в годините,както и още няколко други причини.Но аз вече съм пълнолетна,така че този проблем отпада.Не може да се справи със срамежливостта ли,какво ли?
Онзи ден пътувахме за първи път от година насам.Толкова много се зарадвах,че го виждам,че чувам гласа му,че го усещам толкова близо...Раменихме си само няколко реплики,защото в колата имаше и други хора.
Онзи ден го сънувах...Целуна ме,а аз му се развиках насън защо е чакал досега толкова много време.Той започна да ми обяснява,че сега,след като завърша,аз ще замина надалеч и няма да съм до него (едва ли не,да не си причиняваме излишна болка при раздялата ни).
Прави неща,които аз отчитам като знаци.Вечерно време като се разхождаме с приятелки,той минава бавно покрай нас с колата.Гледа ме по-особено и т.н. .Възможно е да си втълпявам,но...
Боже,колко го обичам.
Съжалявам,че изповедта ми е толкова дълга,но наистина сега ми е по-леко като че ли.Благодаря ви за "изслушването" ;).................................................................................................
Коментар направен на 28 Май 2006 От изповядващата се :) :
Благодаря ви за коментарите.
Ще действам в най-скоро време,само се надявам да не бъда отхвърлена,защото...сещате се.
За човека,който мисли,че съм инфантилна,ще кажа само,че и на него му благодаря за мнението и може би донякъде е прав-времето ще си покаже.Също така,че си имам достатъчно работа покрай кандидат-студенстките изпити.А относно секса-не че не обичам да го правя,но предпочитам да е с човек,към когото изпитвам поне някакви чувства,а не да се впускам в мимолетни авантюри :)
Благодаря ви отново! .................................................................................................
Коментар направен на 25 Май 2006 Е,как може на такава хубава изповед да даваш такива тъпи съвети бе човек??
.................................................................................................
Коментар направен на 25 Май 2006 Чичко Фройд притежава отговорите на твоите въпроси. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Май 2006 Мила, струва ми се, че имаш прекалено много свободно време. Имам 2 съвета към тебе - 1.намери си работа (физически труд най-добре), която да те занимава и да те изморява. Очевидно скучаеш... Или втория вариант (по-добрия според мен и може би единствен за твоя "проблем") започни да правиш секс, защото си доста инфантилна и това ти личи. .................................................................................................
Коментар направен на 22 Май 2006 Толкова време си чакала...Напомняш ми за мен,когато бях в 5 клас.Харесвах едно момче от съседния вход.Излизахме ,говорихме,но аз мълчах и мълчах 4 години.После се захванах с връзки,момчета,а той ми стана безразличен.След 2-3 години(бях вече 10-11 клас) той ми се обасняваше колко ме харесва и иска да е с мен,но ...времето мина.Е, и аз го обичах тогава по мой детски начин,но с времето го забравих.Тогава си казах,че повече няма да мълча.Така само губиш. .................................................................................................
Коментар направен на 20 Май 2006 Ебати изповедта - аз съм софиянец и не познавам момиче което може да каже такива неща. Ти си няква страшна! Просто се престраши и му кажи каквото си ти е в главицата - пък каквото стане. Ако тоя е толкова срамежлив колкото го описа -вкарай повече тъпрение. Ако не е - го заеби. Намери си някой пич дет ти харесва и е колкот тебе - и ще прави луда...
мъж на 22 .................................................................................................
Коментар направен на 18 Май 2006 От личен опит ще те посъветвам да седнеш и да му кажеш нещата директно.
Аз имах подобна случка, но бях на 17 а той на 34 - ужасна разлика. Много се притеснявах от това, но един ден просто му казах какво усещам ей така. А той ми отговори - " Мила, ама то ти личи от километри"
Действай и не се замисляй .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|