Дата на изпращане:11 Септември 2007 Искам я, но стената ми пречи!
До скоро бях студент. Живот, мацки, пиене. С няколко момичета доста се забавлявахме, и можех да се държа свободно с тях и щуреехме насам натам, но в крайна сметка с нито една от тях нищо сериозно не излезе.
Студентсвото свърши, а мама и тате са си селски хорица и няма финанси. Горките едва свързват двата края. Опцията да се прибера и аз на село не ми се нрави. Оставам в големия град - сам без пари,без работа, без стаж, без квартира за 30 лв. Чувствам се като най-долната измет. Едно нищожество без самочувсвие, без женско внимание, без пари, без нищо... аз съм едно нищо. Но събирам сили и отивам на поредното интервю за работа. И ето година и половина по-късно нещата вървят добре. Не съм кой знае какво, но мога да се похваля със доста добра заплата. Купувам си разни играчки, самочувствието ми се възвръща. Вече започвам да мисля за момичета и ......... ето я и нея. Колежка на новата работа - красива, интелигентна и супер готин характер. Обаче година и половина без близки отношения с момиче май си казват думата - когато останахме сами по някакъв повод тя прояви интерес към мен и какво? Глътнах си граматиката и гласът ми изчезна. След това си повтарях "какво става с теб, я се вземи в ръце не беше такъв задръстеняк като студент". След няколко дни погледи и усмивки пак останахме сами и аз поех инициятивата и какво? Тя си глътна граматиката и остана без глас. И така този цикъл се повтори няколко пъти - ту аз ту тя. Седмиците минават, а флуидите между нас достигат рекордни стойности, а всъщност не сме общували кой знае колко. Мислех да направя една първа крачка да и подскажа че искам да се опознаем, но реших по-добре да не го правя, защото със сигурност ще си навлека омразата на всички пумпали който се въртят около нея и са на мениджърско ниво. А като се сетя че това може да ме докара пак до фазата "нищожество" всичко друго ми се изпарява от главата. По-добре да си трая, все пак сме на работа, не мога да отида и да започна да и говоря колко хубава коса има (наистина има страхотна коса). Плюс това всеки път когато е свободна я заобикалят палячовците със своите номера и на нея и харесва. Лошо няма на всеки би му харесало. Но аз няма да отида с тълпата и да съм поредната маймунка, която ще получи само усмивки. И така имам чувството че изградихме една стена между нас. Напрежението се усеща във въздуха, но ме е страх че ще си навлека неприятности ако предприема нещо. Въпреки това съм си обещал, че ако по някакво стечение на обстоятелствата тази стена се пропука въобще няма да се дърпам. Подозирам че тогава ще има експлозия от секс и чувства, пък каквото ще да става. Дори вътрешно си го пожелавам, макар разума да ми говори друго. Един ден вероятно ще стане така, че когато съм на работа другите ще се интересуват от моето мнение за тях, а не аз за мнението на другите за мен. Но тогава сигурно ще съм развратен от разни евтини курвенца и няма да мога да изпитам тази сладка тръпка към никоя жена каквато изпитвам в момента. Посъветвайте ме! Да се пусна ли по течението или да си останем само с флуидите?
М23.................................................................................................
Коментар направен на 18 Септември 2007 Отдалеч се вижда, че мама и тате са от село. Други мисли щяха да ти идват в главата иначе. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Септември 2007 Глупости, не го слушай тоя " набор " - тва е най-голямата глупост. " Да признаеш любовта си " , Боже не мога да повярвам, че още има такива хора. Както и да е .. просто действай, не се парирай. Ако оставиш това да отмине после кой знае колко време ще си мислиш " А какво, ако ... ? " Давай и да не ти дреме .................................................................................................
Коментар направен на 15 Септември 2007 Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 Остани си с флуидите. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 Здравей наборе. Предлагам ти да разгледаш 2 хипотези - 1) Траеш си, работиш си, след години си намираш някоя сгодна женица, оженвате се, раждате (тя де), остарявате, умирате. Точка.
Хипотеза 2) Заговаряш я, казваш и какво мислиш за нея, освобождаваш си душата от тежкия товар на несподелената любов... От тук може да произлязат още много хипотези, но се появава онази тръпка в живота, без която може да доживееш и до 100 години, но тогава пък ще се питаш "и какво правя всъщност аз, какво направих през живота си?"
your choice .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 Докато се чудиш за флуидите и се отдаваш на метафизични размисли, някой в реалното време и пространство ще я забърше твоята кифла и ще й ошлайфа цилиндъра. А ти пак ще караш на чекии. Затова я навърви тая кокона докато е време. Па и най-калпавото ебане е по-хубаво от драпане на бастуна с дясната и лявата ръка. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Септември 2007 Все едно, че аз съм го писал това...в същата ситуация съм...харесвам страшно много една колежка, но като съм до нея се вцепенявам , тя също не ми помага много, и тя си трае..... само ми се подсмихва от време на време отдалеч..и до там...като се опитам да я заговоря , все нещо не се получава..безнадеждна работа... .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|