Дата на изпращане: 8 Май 2008

моята история започна преди година, когато излязох на кафе с мой познат.Беше само кафе и след този ден той започна редовно да ме посещава, идваше при мен всеки ден поне по два пъти.

Говорихме, гледахме се в очите и прехвърчаха искри. Той е 8 години по-голям от мен, аз съм на 30.Така един ден аз реших че искам да го целуна, защото видях че той няма да направи първата крачка- направих го, целунах го, това беше огромен миг на щастие за мен и така една година. Не е пропуснал и ден да не мине да ме види, целува ме всеки път толкова страстно, че свят ми се завива.Влюбих се.Аз съм такъв човек, че каквото изпитвам си го казвам, не крия нищо.

Един ден докато го целувах и го гледах в очите му казах:"обичам те" и тогава вместо той да отговори със същото или просто да замълчи ми каза че говоря глупости, аз не се обидих, не показах какво ми е, но ми стана болно.

Продължава да идва, аз всеки ден му показвам колко го обичам, сигурна съм че и той ме обича, но е от мъжете които никога не го признават.Но в очите му се чете, че не е никак безразличен към мен иначе защо би идвал всеки ден дори понякога само за 2 минути, да ме целуне и пак да изчезне.За времето през което се срещаме -една година, нито веднъж не е подговорил за секс, не че нямаме желание за това, но не си го обеснявам защо.

По принцип на мен и това ми стига- да виждам, че съм желана, харесвана и може би обичана.Той ме прави щастлива всеки път когато ме погледне. Обичам го, макар да зная, че никога няма да чуя това да го казва на мен.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >