Дата на изпращане:24 Февруари 2008 Здравейте,реших да пиша ,защото няма с кого друг да споделя,а и зная ,че изказаната болка е половин болка.
Омъжена съм от доста години,но по стечение на обстоятелствата се влюбих в друг мъж и през годините на нашето познанство,нещата станаха още по-зле.Той също имаше влечение към мен,но за зла участ му признах ,че го обичам и тогава всичко изведнъж се срина.Може би се уплаши от чувствата ми(тъй като той сам ми каза че знае че това е истина)и това беше краят на нашето предишно приятелство.Повече изобщо не пожела да се видим по какъвто и да било повод.Всъщност имаме много общи приятели,които той съшо започна да избягва(може би за да избегне случайна среща с мен).А аз продължавам да го обичам и да мисля за него.Доволна бях да се виждаме за по едно кафе,да поговорим ,пък било то и за 20-30 мин.От тогава минаха няколко години, а аз съм във все същото положение.Вече се уморих да се самоизмъчвам,няма ли да има край.Искам да забравя,че съм го познавала изобщо.Не зная дали ще мога да го превъзмогна някога..................................................................................................
Коментар направен на 25 Февруари 2008 Явно не обичаш мъжа си, но все още си с него! Помисли какво те задържа при него и какво ще спечелиш при евентуална раздяла. Платоничното ти увлечение към другия мъж не е нищо друго освен бягство от действителността,която не ти изнася. Промени живота си и ще видиш резултата! Ж38 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|