Дата на изпращане:21 Февруари 2008 Изгубих тръпката към мъжа ми...
Свършвам, но после само си се завъртам на другата страна в леглото да не го гледам и си заспивам. Не искам да го целувам. Не искам да му казвам, че го обичам, когато той ми казва колко ме обича, защото не си вярвам на думите...
А го обичах, не знам какво стана... Безинтересно ми е...
Любовник ли да си намеря? Или да го зарязвам?...
Ж29.................................................................................................
Коментар направен на 23 Юли 2008 Зарязвай го. След време ще му мине като срещне някоя свястна писана. А ти ще прехвърчиш през 15-20 пича, които ще те оставят с нищо в емоционален план и ще зацепиш, че си станала неусетно на 45 и живота е приключил а ти си го пропиляла заради изконното човешко чувство на неудовлетвореност от това, което имаме (аз съм същия и те разбирам повярвай ми). Виж, подсъзнателните си емоции не може да ги промениш. Ходи и бъди това, което искаш да бъдеш. Сметката ще я плащаш по-нататък ако това е някакво утешение. .................................................................................................
Коментар направен на 16 Април 2008 И преди не си го обичала, само си се залъгвала, че го обичаш. Всъщност никога не си го обичала, искала си просто да го имаш и толкоз. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Април 2008 Това са нормални неща в живота.При всички двойки е така.Разликата е , че не всички си го признават.Няма защо да го зарязваш.Намери си любовник. Ж42 .................................................................................................
Коментар направен на 19 Март 2008 Мила..няма да си първата,нито последната изневерила жена или пък разведена такава,но...с този тръпката е свършила..,а със следващия няма ли да свърши пак...някой в коментарите беше вече написал да промените нещо...и моят съвет е такъв,преди да направиш избора си:"любовник" или "развод",опитайте нещо различно,нови сексуални преживявания,с нови техники,непрактикувани от вас до сега...почивка само за вас двамата,въобще опитайте нещо ново и различно от това,което сте преживявали до сега...може това да е разковничето,което ще съживи тлеещия огън в семейното ви ложе...дано не е останала само пепел в камината де...Желая ти успех мила !!!...Ж32 семейна... .................................................................................................
Коментар направен на 16 Март 2008 Като мъж, които е преживял бедствие като теб, за щастие за по-кратко време и без да е женен, искам да ти кажа следното: вярвай ми, че ако благоверният ти вземе да те ошамари или да те изхвърли гола на улицата много бързо пак ще го обикнеш. За съжеление има такива парчета като тебе, които са щастливи само като ги правят на маймуни. Такъв е живота, само че докато има мъже, които са готови да стоят с жена, с която не са щастливи, само от джентълменското желание да не я наранят, при жените подобно чувство за чест е много рядко. Затова жено, помисли, че не всичко опира до твоето щастие, а и до щастието на някой друг. Но вервай ми, най-добре ще ти се отрази ако иначе милият ти съпруг се превърне за малко в някой селски бег, тогава вярвай ми пак БОЛЕЗНЕНО ще го обикнеш. .................................................................................................
Коментар направен на 14 Март 2008 Пищни сватби, скъпи рокли, още по-скъпи костюми, радост, щастие и после?
Всеки по пътя си.
Това, за голямо съжаление, напоследък се е превърнало в мода.
М34 .................................................................................................
Коментар направен на 9 Март 2008 Предлагам ти трети по-разумен вариант - излез на балкона и скочи! Еба ти нефелната, маниакално депресивна шафрантия! Или пък мъжът ти да ти тресне един хубав бой, че поне да знаеш, защо не го обичаш вече. Пача си, ама пълна пача! .................................................................................................
Коментар направен на 5 Март 2008 и най-перфектния да е...щом е твой мъж и прекарвате много години заедно така става.Но при някои по-рано при други по-късно, има и такива които не си го признават, но съвместното съжителство просто е станало навик и рутина.Някои хора успяват да постигнат баланс, и живеят щастливо и хармонично.Но ако се чувстваш толкова нещастна и не искаш да прекараш живота си с човек, когото не обичаш и с непрекъснати компромиси...по-добре го остави.Но съвета ми е да не се хвърляш веднага на друг, защото ще е прибързано...просто разбери какво точно искаш, от какво имаш нужда, какво е щастието за теб.Късмет .................................................................................................
Коментар направен на 4 Март 2008 Хората се женят, за да създадат семейство - да си направят деца и т.н. Ако не сте си направили, обезсмисля се връзката - и най-добрия секс, и най-забавните неща подсъзнателно писват, щото мъжете и жените си имат биологични потребности, които болните ви "модерни" мозъци потискат. .................................................................................................
Коментар направен на 29 Февруари 2008 Здравей, аз също съм жена на 29г, която прекара 8години с един и същи човек. И след толкова много време, се разделихме. Просто спрях да го обичам. Ако някой ми обясни как е възможно това, ще се радвам да го изслушам. Давах всичко от себе си за този човек. Както по клишетата, бях готова пред куршум заради него да застана. Но уви-явно времето е враг на любовта. Според мен и вие рано или късно ще се разделите или поне би трябало. Ние сме разделени повече от 6месеца и не ми липсва. Знам, че е гадно от моя страна, но незнам как да го обясня. Мъчих се повече от 1 година със себе си, за да останем заедно, но в крайна сметка, мисля че започнах да измъчвам и него. Краят беше най-логичното решение. Съжалявам .................................................................................................
Коментар направен на 27 Февруари 2008 Изгубила си тръпката,ами естествено това рано или късно се случва.Бракът трябва да се основава и на други неща освен на любовта,само тя никога не е достатъчна.Поговори откровенно с него,кажи му всичко и ако се окаже,че единственото,което ви е свързвало е някогашната тръпка разделете се.А по повод на някои коментиращи-"жената трябва да се впечатлява всеки ден" и неща в този смисъл,а мъжът не тряба ли?
Нали искате равнопоставеност,уважение,мъжете да ви взимат на сериозно ами заслужете го,дръжте се на положение,покажете,че и вие можете да впечатлявате.Всяка жена,която смята,че трябва да бъде постоянно впечатлявана,а тя да не отвръща със същото няма право да негудува и да обяанява как мъжете я възприемат само като обект на бъдещо сексуално завоевание.Съществуват и такива жени естествено,но за съжаление те все още са много малък процент от цялото женско съсловие,ако позволите така да се изразя. .................................................................................................
Коментар направен на 27 Февруари 2008 отидете на почивка някъде заедно, или замини сама, за по-дълго време... като се върнеш ще си ОК .................................................................................................
Коментар направен на 27 Февруари 2008 Това е период през който всички минават доколкото знам, особено около 29. Почакай известно време, може да осмислиш някои неща. .................................................................................................
Коментар направен на 26 Февруари 2008 И при мен е така на моменти...Рутината, битовизма убива всичко...А тия другите дето вечно обичат, са големи лицемери...и стига обвинявайте жената...все едно вие не чувствате същото...Защо се била омъжила, поредната била...Омръзна ми от моралисти, от тесногръди и ограничени хора...
Мила, всичко омръзва, и мъжа и любовника...Просто намери баланса и хармонията, не избързвай...разбери първо себе си...Каквото се случва с мъжа ти, ще се случи и другият, Това са чувствата, непостоянни и измамни...особено при нас жените... .................................................................................................
Коментар направен на 26 Февруари 2008 безинтересно ти е??? само на теб ли? а той? полагаш ли усилия да съживиш брака си? това ли е смисъла на брака за теб- да ти е интересно????
и какво , веднага за любовник мислиш, това ли е заслужил съпруга ти, да бъде наранен и унижен. някой споменал сивото ежедневие - прав е, ама то не е само за теб а и за него и за всички, това не е оправдание. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Февруари 2008 От авторката:
Благодаря за всички коментари - и съветите, и острата критика.
Нека само се обоснова защо така грубо описах дилемата си...
Откровено казано, никога не бих искала някой да е с мен само защото сме подписали или от някакво си съжаление. Това е по-лошо, и повече би ме наранило, когато рано или късно излезе наяве, отколкото, ако този човек е откровен с мен и си тръгне, когато му е времето.
Омъжих се защото го обичах, не защото се страхувах да не остана стара мома. Той ми падна на колене, аз не съм го врънкала, никога дори не му и бях намеквала да го направи... А казах "да", защото го обичах...
Но ми омръзна, какво да направя. Не мога да контролирам чувствата си. А искам отново да съм щастлива. Така не съм. Сигурно и него ще направя нещастен.
Затова питах... За съвет кое е най правилното решение, в случай, в който какъвто и да е изходът, все някой ще е нещастен... .................................................................................................
Коментар направен на 25 Февруари 2008 nito edno ot dvete iz4akai parvo malko,togava ako 6te go zarqzva6 go zarqzvai .................................................................................................
Коментар направен на 24 Февруари 2008 Айде поредната.....ми да не си се женила, кой те е карал? Това да не са обувки-ще ги поносиш известно време и като ти писнат ще ги захвърлиш в някой ъгъл? Аман от повърхностни, от безпринципни,абе аман от боклуци!! .................................................................................................
Коментар направен на 24 Февруари 2008 Според мен сивото ежедневие ви е смачкало. Случва се абсолютно при всички дългогодишни двойки. И нов да си намериш - все същата работа ще се получи след веме. Недей да го зарязваш, а му кажи, че искаш нещо по - различно, някакво разнобрази, повече внимание, приятни изненади и т.н. Ако нещата не се променят, хващай любовник и това е. Но гледай да не влагаш много чувства във въпросния любовник, че после вече става сложно. .................................................................................................
Коментар направен на 23 Февруари 2008 Много странно.....с какъв акъл си се омъжила, за да му изневеряваш????? Като жена те разбирам напълно, и аз съм се чувствала по същия начин, но....все пак не сме някакви ебящи се животни.... Този мъж все пак те е взел за законна съпруга, подписал се е за теб. Според мен ти никога не си го обичала, просто си се омъжила за него, за да е би да останеш ''стара мома''-съдя за това по начина, по който задаваш въпроса си ''Да го зарязвам ли?''..... Жено, как така просто ще ''зарязваш'' съпруга си????? Незнам какво друго да те посъветвам, най-добре отиди на психолог.
Ж30 .................................................................................................
Коментар направен на 23 Февруари 2008 Кажи му какво чувстваш, може би рутината си е казала думата. Ако той държи на теб ще те спечели отново. Често мъжете смятат, че щом веднъж са впечатлили една жена тя е тяхна до гроб... Жените трябва да се печелят ежедневно... Успех :) .................................................................................................
Коментар направен на 23 Февруари 2008 ами напускай го, по-добре отколкото с любовник, не го заслужава човека .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|