Дата на изпращане: 3 Юни 2006

Алчен шеф Шефа ми е много алчен. Разбирам го и аз съм алчен. Когато човек има много иска още повече и още и още :( Пари нямам, но съм имал други малки неща и съм ги имал с много. Знам какво е да те завладее ненаситноста! Трудна е за преборване алчността ... тя поглъща целия ти живот и с хората стават само начин да се сдобиеш с още. Та знам какво му е на шефа ми. Алчноста е порок заради които обаче другите те мразят. Е шефа ми е мразен от повечето ми колеги, не и от мен обаче. Съчуствам му и го съжалявам едновремено защото и аз съм бил алчен и знам колко е трудно да се пребориш със себе си. Лесно е да намираш слабостите на другите, но е много трудно да си по добър от себе си. Заради алчноста на шефа ми целия екип живее/работи в една догматична и връждебна среда. Парите са добри за такава работа не се оплаквам от тях и са си необходимост да. Но когато в средата цари пълно недоверие и подозрителност живота става много зъл :( Шефа ми не познава хората които работят за него ... разбира се знае ги по име и едно две неща за тях, но дотук. Съответно и той им няма доверие. В цялата фирма цари един всеобщ дух на недоверие и прикритост. Трудно е. От 2 години работя тази работа и няма да се откажа само защото е трудно, обаче ми е болно видях много приятели/колеги да си отиват заради алчноста на шефа. А тои не е лош човек, пак да си кажа ... харесвам го. Дори през повечето време е личност която следвам и се стремя да подражавам. Но алчноста постепено го поглъща, фирмата се разраства и колкото повече има толкова по мнителен става към всички. А екипа расте и хората на които няма доверие стават все повече, защото не ги познава ... Полагам големи усилия да подържам добър дух във фирмата, но уви шефа сякаш нарочно въвежда БЕЗУМИЕ след бБЕЗУМИЕ в работата. Положението се отежнява. Лошото е че си вярва, да наистина си вярва че това което прави е справедливо и че е прав, а другите искат да го измамят та затова не харесват последното му бБЕЗУМИЕ. В момента ми трябват пари, закъсъл съм го и работя много. Като се поосвестя ако издържа до тогава ще му кажа истината такава каквато я виждам аз и колегите и ще си ходя ... а него го оставям на алчността му, докато я осъзнае и се пребори с нея или тя му изяде живота. Няма незаменими хора, няма незаменима работа. Толерантност и търпимост е необходима, защото никои не живее вечно и всички сме само хора

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >