Дата на изпращане: 3 Декември 2007

Какво е това алчност? Защо изпитвате това чувство? Животът е пред нас, дами и господа. Лелее, казвам "дами и господа" сякаш съм кой знае какъв, а всъщност съм 1 пич на 20г. Стоя, гледам монитора и това, което изписвам в тая изповед, чудейки се защо при мен няма алчност. Не съм богат, ни най малко. Работя за малко пари, колкото за ядене, градски транспорт и излизане от време на време с приятели. Едва ли има смисъл да съветвам хората тук (повечето от които са по-възрастни от мен и за тях съм просто поредния келеш, който нищо не разбира от живота), но кражбите не водят до нищо хубаво. Крал съм един единствен път в живота ми. Това стана когато бях на... ако не се лъжа 12-13г. Парите бяха малко - за 2 шоколада и 2 водни пистолета. В момента, в който похарчих парите се почувствах като най-жалкото същество на планетата и признах пред нашите какво съм направил.
Оттогава водя честен живот и какво съм сега? Студент. Уча, не с особено желание естествено, но без висше нищо няма да стане от мен. Имам момиче в живота си и с нея се обичаме повече отколкото смятах че е възможно. Имам верни приятели. Какво повече да искам? Защо са ми повече пари, като и малкото стигат? Нищо против да имам още пари (естествено! да не съм идиот!), но само в случай, че съм ги получил честно.
Сега дори забравих защо пиша тези дивотии и каква ми беше първоначалната мисъл...А-а-а, да, сетих се! Познавах един тип, който забогатя зверски много, стана 200 кила, построи вила колкото замък с един декар басейн, построи хотел, купи 1 завод... и накрая държавата го осъди на 10г затвор за финансови измами в особено големи размери. ПознаваМ 1 тип, чиито брат гние по затворите от толкова години, че дори съм забравил как изглежда. Познавам 1 алкохолик, който уби майка си, защото отказа (както стана ясно по-късно - нямаше) да му даде пари за бутилка ракия и сега въпросното леке е с доживотна, защото след майка си затри И баща си И най-добрия си приятел. ПОЗНАВАМ БРАТ МИ, който е 4г по-малък от мен и се мъкне с утайката на квартала. Той е истинсто олицетворение на кандидат-затворника.
Май ви омръзна да четете, затова ще привърша като кажа, че да получиш облага по честен път е най-сладко. Да харчиш спечелени пари е най-благо. Не съм ви майка, не съм ви баща. Надали ако някой изпаднал изигралник чете това ще ме послуша, но му гарантирам, че няма човек, който един ден с гордост да каже "Познавах 1 тип, който открадна това и това". Друго е да гледат на вас като честни хора и да си казват "Хвала му! Работи човека в завода 30 години и не открадна и 1 гайка!". Всеки може да се промени - FACT, not a FICTION! На който са му допаднали думите ми - добре, а който не ги е харесал - приготвил съм си хавлийка, плюенето може да започва.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >