Дата на изпращане: 7 Май 2008

Много съм алчен, ама много, всичко виждам в пари ама всичко. Ако трябва да свърша нещо винаги гледам дали ми носи някакви пари, абсолютно, дори и дали да се избръсна сутрин. Много съм натъжен ако не съм изкарал пари през деня, дори понякога изпадам в нервни кризи. А още по-лошо е когато губя пари - тогава е ужас. Инвестирах на борсата..... и там всичко бе добре първите няколко месеца, акциите се качваха, всички печелехме..... алчността почна да ни завладява... и така в продължение на около месец опиянението стана много голямо..... вече неможех да продам акциите сии... те се качваха и така печелиш всеки ден и всеки ден.... алчността е в теб и ти живееш с алчносттааа, завладяла те е напълно... представяш си луксозните стоки и скъпите неща, които ще си купиш с печалбите.... всичко е много добро, даже прекрасно.... сънищата са розови и се сънува само печалби.. повече и повече парии, париии, парииии, париии, пачки с пари, пачки по стотачки с париии, париии, париии и пак пари. Разбира се сами се досещате какво се случи... появи се някакво съмнение в бъдещите печалби, настъпи леко стъписване> Какво става?... нещо дали може да разклати добре работещата система, дали има грешен код в абсолютно добре работещата стратегия - купи задръж - като се покачи цената печелиш дали това ще е вечно.... Така до момента в който спада започна да се усеща по осезаемо... защо?, какво се случи? защо така? защо губя пари/? не искам да губя..... не искам да губя парииии, парите са моя живот, те са всичко, защо се случва това, временно ли е ? ще се оправи ли скоро? все въпроси без отговор..... Близките почват да те гледат подозрително.... Какво става с борсата? - питат те.....Какво да кажа? всичко е ок?!? да продължавам да залъгвам себе си и околните, защо, защо, защо..... Защо е тръдно да се признае падението??? Защо е трудно да се каже че всичко е било един мираж... един неусъществим блян за вечната печалба..... и без съмнение за загуба.... Защо, кой е виновен - питам се аз?.... разбира се аз съм виновен, никой друг..... защо, защо се подведох, защо оставих алчността да определя действията ми, защо, защо...Това не ми дава мира и спокойствие.. вече за близките и приятелите съм се "духал", изпаднал в дупка... песимист.... сухар...... а нещата не бяха такива, бях радващ се на живота си човек............. Това искам да споделя, драги приятели... не оставяйте алчността да ви заслепи.... аз вече платих скъпо за грешката си...

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >