Дата на изпращане: 3 Март 2008

Здравейте и честит празник на всички! Ако някой ме види от някъде как на този светъл ден, отгоре на всичкото и слънчев, съм се затворила пред компютъра и роня сълзи, сигурно много странно ще му се стори. Странно, защото преди точно 5 часа бях най-щастливото момиче. След хиляди терзания и съмнения най-после реших, че съм открила любовта на живота си, някой, който да тече във вените ми и да ми запълни всички празноти... И когато днес след близо година време заедно, го чаках на среща на пренаселеното НДК, той не дойде. Бързо се ориентирах към мястото, където ще го открия и точно там си беше - в казиното. Не знаех в коя категория да си сложа изповедта, защото то това с хазарта даже алчност не е. Със сигурност обаче, си е договор с Дявола. Обръщам се към всички, които имат някакво мнение по този въпрос, защото ъкъла ми не го побира, как едно младо, здраво и умно момче, моя единствен, залита към тая чума. Влезнах тука в някви англоезични форуми, където всикчките женици, с по две, три деца, обясняват как мизерстват заради мъжете си и знаят, че никога няма да спрат. Много искам да му помогна, говоря му като човек, без да се сърдя и истерясвам. Обяснявам му, че е балък, ходи скъсан и без пукнат лев, заради тия казина. Случи ми се и Аз да изпадна в кофти парично положение и той не ми помага, защото си дава там парите, че да могат тия кокошки по казината да ходят на козметик през ден. А мен ме съдят банките, заради една, две месечни вноски. Нямам думи. Не знам какво да правя. Май това не е любовта, защото тя върви с взаимност и грижа...Май ще го оставя да се гушка с ротативките, за тях повече дава и средства и вяра!

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >