Дата на изпращане: 17 Март 2008

Отново мисля за нея. Винаги става така, когато е наблизо. Тръгна си преди малко и сърцето ми се сви, стомахът също.

Моята история е досадна. Вероятно съпругата ми подозира за моето влечение към сестра й. Всъщност, едва ли би могла да пропусне, но това няма значение.

Чувствам се като идиот, защото харесвам въпросното момиче, и дори съм посягал похотливо към нея. Винаги ме е привличала, а аз глупак от самото начало се държа зле с нея. Глупава реакция - действам грубо спрямо обекта на желанията си, като по този начин го отблъсквам все повече. Защита реакция, може би. Знам, че не ме харесва, или поне така твърди. За съжаление живея с мисълта, че изглеждам добре и не спирам да си повтарям как вероятно щях да намеря пътя към сърцето й, ако се бяхме запознали при други обстоятелства.

Дойде ни на гости преди няколко дни и остана за уикенда. Тъкмо я бях забравил и тя се появи от нищото. Но този път смених стратегията. Най-после осъзнах, че толкова я харесвам, че бих предпочел да сме приятели - истински приятели - но не и враждебни един към друг. Поговорихме си - за първи път съумях да се държа естествено с нея. И резултатът ми хареса. Дори усещам едно вътрешно удовлетворение. Жадувам да я направя щастлива, да я карам да се усмихва по онзи сладък начин, да ме държи за ръка. Да ми се радва. Да бъде взаимно и красиво.

Независимо дали някога избощо бих имал шанс да я спечеля и задържа, без значение дали тя чувства дори частица от същото като мен, аз ясно съзнавам, че я поставям в изключително неприятна ситуация. Отвратително е, защото никога не бих простил на брат ми, ако някога сътвори подобна каша с моята избраница - сегашна или бъдеща. А в същото време очаквам балдъзата да е добра с мен... пълен идиот съм, но чувствам, че не е редно да бягам от себе си и от желанията си, колкото и отвратителни да са. Не искам да бъда нещастен, разкъсван от съжаление млад човек. Не искам и да се подхлъзна, но знам, че моментално бих й се нахвърлил, ако ми позволи.

Но и този път ще я забравя. Едва ли щях да осъзная какви чувства храня към нея, ако не бях споделил как "искам да я изкчукам" с една непозната, която мъдро констатира, че съм влюбен. Присмях се. Но вероятно е била права.

Едва ли моята изповед е за похотливост. Не съвсем. Или поне вече не е така.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >