Дата на изпращане:17 Януари 2008 Мойте проблеми основно са свързани със семейството ми.На пръв поглед то си е нормално, баща ми е технически директор на важен български обект, майка ми работи във фирма за дистрибуция на алкохол, леля ми е доста реномирана учителка, сестра ми е доста добър човек, а баба ми е перфектната домакиня и баба(на пръв поглед).Къде започват проблемите ли?Много отдавна още, когато на майка ми и баща ми като са се оженили им е дошла тъпата идея да се махнат от София и да дойдат в родната къща на баща ми при леля ми и баба ми.Близо 5 години майка ми се е опитвала да забременее , през този период завистливата ми леля и баба са почнали да се бъркат в отношенията на майка ми и баща ми (леля ми не е женена даже не съм я виждал с мъж ) те са запо4нали да се карат.После се е появила сестра ми след година и аз .Караниците са продължи ли разбира се дори повечето ми детски спомени са как те се карат около кухненската маса, а сестра ми реве с години и караниците разтяха.Малка промяна настъпи, когато аз бях на 6 години баща ми реши че за него няма работа в родния ми град и започна да обикаля обектите виждах го по веднъж месечно за мен той стана като "скъп гостенин" , стоеше по 5 дена първия ден беше спокойно после пак идваха караниците от сорта "Не ни стигат парите" и "На теб ти е много лесно само пари да носиш ми кой ти гледа децата" и подобни.И така израснах аз и сестра ми.Когато станах 6-ти клас на майка ми и писна по цел ден да си седи у нас и да се кара с баба ми и леля ми (5-ти и 6-ти клас тя беше безработна преди това работеше като продавачка ) тя реши да отиде в София после трябваше и ние да идем там.Сега съм 10-ти клас и още не съм отишъл в София на нея просто и стана по лесно да е като бащата "гостенин" е поне я виждам по-често(Сега и бащата го виждам през седмица ма то кво от тва ве4е) И аз заживях със баба ми е леля ми те ме ограничават за всичко, започнах да карам скейт те решиха 4е не било хубаво щал да си разваля успеха. Баща ми застана на тяхна страна запо4наха да ми забраняват да гонят приятеля с който карахме сега ве4е не карам скейт не само заради тях де и 4алгарския ми града е виновен, но важното е 4е те не приемат нищо мое.Майка ми ме подкрепи, но тя кво може да направи пък и то нейното мае е от чувство на вина .Тяхното ограничаване е и в това кога да се прибирам просто егоистичната ми баба трябва да може да си легне спокойна.Дори и за обличането се бърка за навиците ми а бе за си4ко.Сега имам няква уж свобода затварям се в стаята си и там мога си права квото искам (ве4е не идва да ме проверява дали съм легнал), но нямам приятелка която да покана , а и прилятели идват рядко.Тва с приятелката мисля 4е е нормално то с този пример, който са ми дали.Да съм в 10-ти клас и да не със имал нито едно гадже!!!Ве4е минаха годините в който се мислих само за порно сега искам да намеря любов (ма нема нещо).Отношенията със съу4ениците ми са странни ту ми се смеят на шегите,ту не ми обръщат внимание, а най-добрия ми приятел в моя клас само 4ака момент за да ме заебе, другите ми приятели са в други у4илища.Сега место майка ми аз се карам секи ден с баба ми и леля ми, а и с бащата когато е тука защото той винаги е тяхна страна те си го въртят на пръста както си искат .С майка ми и сега се разбирам, но с нея сме пове4е приятели тя рядко ми говори за сериозни неща и не оби4а много да поема отговорности.В момента си седа по цел ден в стаята делни4ни дни рядко излизам така ме нау4иха баба ми леля ми с баща ми не се разбирам изобщо.И това е моята история завиждам само на хора които си имат гаджета и родители, които са си при тях и ги разбират. .................................................................................................
Коментар направен на 7 Май 2008 Ще ти кажа нещо - докато старата мома е с вас, бял ден няма да видите. Аз съм на 53 години, омъжена за голямата си любов, имам две прекрасни момичета на 17 и 13 години. Имам също така сестра на мъжа ми, 57 година стара мома, злобна, завистлива, неописуема лъжкиня и сигурно вече шизо, никога не съм я видяла с мъж. 15 години от живота ми направи непрекъснат баланс между достойнството ми и домашния мир. Но й казах: Е... с майката, ти си гадна и ненужна. Изобщо не разговарям с нея, нито децата, нито мъжа ми. Сега се опитвам да си създам фирма, за да мога да се отделя в друг апартамент. Това е целта на живота ми. Моят мъж казва така(и е самата истина): там, където няма х..., няма нищо добро. Та и леля ти е така, а майка й винаги ще я защитава, защото я боли за нея. Единственото, което ще те посъветвам, е: постави си за цел да се отделиш от тези хора, учи, работи, търси начини за подреждане на живота си (чети повече книги с езотерична насоченост, книгите на Луиз Хей, на Норбеков) и те ще ти покажат как се получават нещата. Нужен е обаче голям труд и упорство. Във всеки случай страно няма, пожелавам ти бързи успехи и щастие! .................................................................................................
Коментар направен на 7 Май 2008 Ще ти кажа нещо - докато старата мома е с вас, бял ден няма да видите. Аз съм на 53 години, омъжена за голямата си любов, имам две прекрасни момичета на 17 и 13 години. Имам също така сестра на мъжа ми, 57 година стара мома, злобна, завистлива, неописуема лъжкиня и сигурно вече шизо, никога не съм я видяла с мъж. 15 години от живота ми направи непрекъснат баланс между достойнството ми и домашния мир. Но й казах: Е... с майката, ти си гадна и ненужна. Изобщо не разговарям с нея, нито децата, нито мъжа ми. Сега се опитвам да си създам фирма, за да мога да се отделя в друг апартамент. Това е целта на живота ми. Моят мъж казва така(и е самата истина): там, където няма х..., няма нищо добро. Та и леля ти е така, а майка й винаги ще я защитава, защото я боли за нея. Единственото, което ще те посъветвам, е: постави си за цел да се отделиш от тези хора, учи, работи, търси начини за подреждане на живота си (чети повече книги с езотерична насоченост, книгите на Луиз Хей, на Норбеков) и те ще ти покажат как се получават нещата. Нужен е обаче голям труд и упорство. Във всеки случай страно няма, пожелавам ти бързи успехи и щастие! .................................................................................................
Коментар направен на 4 Май 2008 Не унивай,защото малко ти остава до завършване на средното образование.Подготви се и кандидатствай в някое висше училище.Ако не те приемат това да не те отчайва.Иди в друг град/София например/започни работа.Предлагам ти това на пръв поглед рисковано излизане от ситуацията,в която си принуден да живееш в собственото ти семейство,защото ти си си изградил силен характер и ще успееш да се реализираш като личност сам. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Януари 2008 Не се предавай духом! Ако устоиш ще се оформиш като много силен характер. После в живота ще ти се случват неприятности като на всички останали, но ти ще си подготвени малко неща биха те сломили. А и след 2-3 години всички ще започнат да се съобразяват с теб. Само не допускай да се озлобиш. .................................................................................................
Коментар направен на 19 Януари 2008 Определено неприятна ситуация, но за момента не знам какво можеш да направиш. Поне докато завършиш училище. Личен съвет: Завърши училище и кандидатствай в София в някой университет. Така ще се отървеш от баба си и леля си. Освен това ще намериш наистина начетени и интелигентни приятели. С образованието после ще можеш да си намериш добра работа там и в последствие като си спомниш за сегашното си състояние само ще се усмихваш.
Забрави за жените за момента. Никой няма да те вземе насериозно , защото нито имаш пари, нито си самостоятелен, т.е. не си атрактивен ако ме разбираш.
Учи!! .................................................................................................
Коментар направен на 18 Януари 2008 Напълно те разбирам, защото и аз съм израсъл така - със скандали и с контрол. Затова и си хванах гадже на чак когато навърших преклонна възраст.
Ако искаш да се спасиш, трябва в момента, в който навършиш пълнолетие, да си намериш работа и да заживееш на квартира и да забравиш семейството си. Това не е никак страшно.
Иначе има достатъчно интересни (поне за мен) неща, които човек може да прави, докато е затворен в стаята си, които не са свързани със секса :) .................................................................................................
Коментар направен на 18 Януари 2008 Моето семейство също не беше много стока, но при мене разликата беше,че не моите родители се махнаха от мен, а аз учех в по-голям град.Всъщност се преместих след 7 клас и от тогава се прибирах у дома само събота и неделя и през ваканциите.Това бих казала ме утвърди като личност и човек, научи ме да приценявам ситуациите, да се осъзная, да изградя самочувствието си и да се ориентирам правилно що годе в тоя объркан свят.Моят съвет към тебе е да се опиташ да се махнеш, да се приместиш в друго училище в София и да си поне при майка ти.Или да те приемат в общежитие(аз съм живяла 4 години в общежите и повярвай ми е страхотно)към дадено училище.Опитай се да се градиш сам, да усещаш кое е добре и кое не е добре за теб, защото като гледам или ти дават много съвети и те ограничават или съвсем те зацепват...Помисли какво искаш и го направи за да не съжаляваш някой ден, че си се оставил на течението. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Януари 2008 Мило момче,пожелавам ти да завършиш успешно средното си образование и един съвет:пробвай да кандидатстваш във Висше учебно заведение в друг град.Нужна ти е малко свобода,приятели,забавления и разбира момиче,което да ти е верен приятел,което да обичаш.Бабата да си гледа плетките,а пък старата мома леля ти да си щие гоблените.Ти си млад ,преполагам че искаш да си самостоятелен ,да взимаш решения без някой да ти се налага........Успех!! И говори с родителите открито за проблемите си,със сестра си също,споделяй с майка си.Нека тя разбере нуждите ти ,не очаквай баба,леля и чичо да ти помогнат..........и си карай скейта щом ти е кеф....... .................................................................................................
Коментар направен на 17 Януари 2008 мога да те посъветвам само да стискаш зъби, да завършиш училище успешно и да отидеш да учиш висше образование в софия или друг голям град - вероятно тогава и на твоята улица ще изгрее слънце, пожелавам ти кураж и успех .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|