Дата на изпращане:16 Май 2006 Не мога да повярвам, но и аз бях обект на завист. Всъщност, хората непрекъснато си завиждат. Това е отвратително.
Мои приятели ми завиждаха за нова кола. А двама направо се пръскаха по шевовете от завист. Не стига, че им личеше отдалеч, ами си го показваха.
В началото се чудех защо единият искаше непрекъснато да го карам насам-натам. Намираше си поводи да пътуваме заедно къде ли не. Той все ме молеше, не можех да му откажа в повечето случаи. А когато му отказвах, защото наистина не можех да го откарам, един път хвърли кестен по нея, друг път плю след като тръгнах. В очите му се четеше завист и то ужасна.
Другият философстваше колко ми гори, че не била добра за нас и какво ли не.
Представям си какво ли ще стане ако си купя къща или като ме видят с ново гадже.
Ебаси, добре че се отървах и от двамата - бяха големи задници. Пълни нещастници в личния си живот, вечно правещи компромиси. Сега се чувствам идеално. Мислех си, че не се намират приятели лесно, а след 3 години вече имам нови. |