Дата на изпращане:30 Октомври 2007 Завиждм на хората, които са държат естествено и лесно поддържат приятелства. В моето семейство емоциите не се изразяват много много и аз така съм научена, затова не ми идва от вътре да се мятам на врата на приятелките си и да ги разпитвам за някакви неща там. Затова и нямам близки приятелки, с които да споделям мислите и чувствата си, само "тематични" приятелства - в работата, в университета и т.н., които се разпадат когато свърши поводът за заопознанство - затова и нямам останали приятели от училище. Понякога си мисля, че ми е по-добре така, но понякога много ми липсва някой, с когото да споделям....................................................................................................
Коментар направен на 4 Юни 2008 Ехе, събрахме се! И аз съм така... Още от училище като че ли все си вървя самичка, до сега, вече студентка, да съм завързала най-много три по-дълги и искрени приятелства, но само до едно време - тематични приятелства, както казахте. Ако не е мъжът ми, съвсем ще се асоциализирам, и без друго като че ли хората бягат от мен... Като че ли колкото повече съм сама и се движа сама и толкова повече бягат... Пък и сред хората, които познавам, не намирам тази, с която бих била истинска приятелка...
Спокойно, хора, и сам воинът е воин! .................................................................................................
Коментар направен на 17 Май 2008 О мила и аз съм така.Въпреки, че съм лигава и емоциите не са ми проблем, за всичко останало се чуствам като теб.Много не се разбирам с хората, мисля, че съм странна, държа се странно......... ;( Незнам, не го правя нарочно... .................................................................................................
Коментар направен на 28 Февруари 2008 Истинско женско приятелство има. Това че някой се хвърля на врата на друго момиче не значи, че е непременно лицемерка :) Може да значи, че я обича. Имам приятелка, която ме е разплаквала от радост, появявайки се без да съм я очаквала, а живее далече. Имам приятелка, с която прекарвам 90 процента от времето си - споделяме и се подкрепяме и всяка от нас се чувства неспокойна, когато другата не е добре.Имам приятелки, които толкова много обичам, че съм способна да хукна веднага, щом се обадят. Женското приятелство е по-трудно, но не е невъзможно. Тази, която не може да бъде приятелка на жена, на никого не може...изискват се едни и същи качества - разбиране, толерантност, склонност да прощаваш и да изслушваш, способността да споделяш емоции. А това с мъжете...то е малко повече прилича на "погали его" макар че има изключения ,разбира се.
С любов, търпение и усмивка всичко се постига. :) Опитай се да си представиш,че хората около теб често имат сходни мисли, независимо в какви семейства са били. Търси общи теми, а ако трябва само изслушвай, а някъде в разговорите ще намериш и примери от своя живот, които можеш да споделяш. Прави коментари на нещата, които виждаш около себе си...ще намериш хора, които ще се съгласят с теб, ще си допаднете. Да помогнеш на някого в конкретна ситуация също помага да се сближите на "духовно ниво"...И не на последно място - общи преживявания, общи емоции, покажи на хората, че си готин човек с качества, какъвто сигурно си, и че компанията ти може да им бъде приятна. И най-важното - никога не губи доверието в себе си и усмивката си, дори някой да ти е направил своеобразен отказ за приятелство. .................................................................................................
Коментар направен на 17 Ноември 2007 И аз да допълня сбирката като кажа, че и аз съм същата:) И на мен понякога ми липсват такива приятели, но коментиращият по-долу е прав като казва, че тия дето хвърлят на врата, са най-големите лицемерки. Стигнала съм до заключението, че "истинско" женско приятелство няма. Аз завиждам на мъжете, че могат да са толкова лоялни един към друг. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Октомври 2007 Какво да кажа - може да е банално, но аз съм точно същия. Фразата "тематично приятелство" просто ме разби - абсолютно точна е. И аз така, като не се виждам с някого за няколко месеца и -вече ми е чужд, все си мисля, че ме е забравил и нито му се обаждам нито го поздравявам, ако го срещна. Като резултат сигурно ме мислят за надут...
А тия дето се мятат на врата, обикновено са най-големите лицемерки и зад гърба на "приятелките" си сипят клюки... За съжаление почти няма жени, които да не са такива лъжливи мръсници... .................................................................................................
Коментар направен на 30 Октомври 2007 върни се мислено назад ....и ще откриеш приятел/ка които ТИ си отхвърлила някога във времето ,потърси ги ................ .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|