Дата на изпращане:6 Септември 2006 Завиждам на хората,които си намират истински приятели.Наистина им завиждам...На 14 съм,и преди 10 дни започнаха курсове по чужд език с новият ни клас.Ужасно е-те се сприателиха бързо,а аз стоя във ъгала,нямаща смелост да обеля и дума,смеейки се изкуственно...Вчера вече бях обект на подигравки и присмех от целият клас.Защо няма някой свестен човек,защо другите трябва да са толкова жестоки и защо в най-елитната паралелка в едно от най-хубавите софийски училища няма нито един реално интелигентен човек?
П.П.-Мисля,че ми олекна като Ви разказах болката си,непознати другарчета ;).................................................................................................
Коментар направен на 30 Юни 2008 хората винаги ще ти се подиграват те са разпънали исус на кръста ати искаш милост уважавай себе си и бъди кучка иначе ще те мажат никой не те гледа колко знаеш никой всичко е на подмазвание бъди кучка или ще го научиш по болезнения начин .................................................................................................
Коментар направен на 5 Септември 2007 Просто слез от върха...в мислите си. Иначе си бъди първа в класа по успех, но просто не се мисли за толкова голяма работа. Не е възможно 100% да са завистници. Явно има причина и у теб и тя е именно тази. Самомнене. .................................................................................................
Коментар направен на 10 Октомври 2006 ami te kompleksarite taka praviat izkarvat si go na drug s podigravki da se pokajat che sa neshto poveche a te vsashtnost ne sa
prosto im se smei vatreshno i ne se natovarvai ot takova otnoshenie shte gi namerish priatelite no ne i sred kompleksari .................................................................................................
Коментар направен на 28 Септември 2006 за да имаш истински приятели и ти трябва да бъдеш такъв!!!!замисли се дали няма и в теб причина... .................................................................................................
Коментар направен на 12 Септември 2006 Миличка,и аз съм била в твоето положение.Тогава си поставих за цел да бъда най-добрата във всичко в училище,и така постепенно почнаха да ме уважават,станах фактор,с който трябва да се съобразяват.После дойде университетът,там намерих истински приятели,минаха години - сега имам хубава работа и страхотно гадже.Просто бъди силна,за да те уважават,не забравяй,че училището е подготовка за живота,а не самият живот,преследвай своите цели и не се впрягай много на разни разглезени пикли! .................................................................................................
Коментар направен на 11 Септември 2006 Просто се отпусни и се усмихни ще намериш много приятели! .................................................................................................
Коментар направен на 11 Септември 2006 zdravei sladurche, izobshto ne se pritesnqvai ot fakta che drugite sa bogati i glezeni deca, i to e normalno da se podigravat na tezi koito te si mislqt che sa po dolu ot tqx. Budi silna i ne pozvolqvai na nikoi da te obijda, ili ako nqkoi te obidi otvarni mu s mudra misal i ne zabravqi da im natqkvash che si umna i krasiva a te sa prosto mamini deca i nishto ne znaqt za jivota zashtoto vsichko im idva v ustite na gotovo, i che nikoga nqma da razberat kakvo e realnia jivota ako ne sa kato teb. Ne se ostavqi v krakata im... As imam edna mnogo mudra misal koqto vinagi sam spazvala, zashtoto kakto ti taka i as i mnogo drugi xora sme minali po sushtia put i razbirame kakva e bolkata na samotata. Az vinagi si povtarqm, "po dobre na xorata v ustata otkolkoto v krakata" i tazi pogovorka vinagi mi e povdigala samochuvstvieto da ne sam sramejliva i da ne ostavqm xorata da me ispolzvat zashtoto sam nmogo dobra i nikoga ne otkazvam da pomogna s kakvoto i da e.. moje da stradam i za men da nqma no shte se radvam ako sam pomognala na chovek ( v povecheto sluchai koito po kasno se okazva che e istrivalka za obuvki i sam napravila golqma greshka kato sam pomognala tochno na nego) Zatova ti preporachvam da ne se poddavash na oligofrenchetata da ti se podigravat kakto si znaqt, a napravi neshto cool koeto shte im dostavi udovolstvie, i posle gi zabii v zemqta, ako razbirash kakvo imam v predvid.
Sashto taka mislq che si oshte manichka no ako imash tarpenie vsichko shte si doide na mqstoto i shte si namerish takiva xora koito nikoga ne si vqrvala che sashtestvuvat, kazvam ti go ot lichen opit ;) Kasmet, i ako imash nujda ot priatelche, makar i virtualno vinagi mojesh da me potarsish ;) .................................................................................................
Коментар направен на 10 Септември 2006 Мило дете, въобще не си надживяла възрастта си и трябва да се гордееш с това. И аз съм минала през същото. Аз също бях най-добрата ученичка в класа и отначало всички ми се подиграваха. Защото не слушах такава музика, каквато те, защото бях срамежлива и не се обличах по последния писък на модата. И си мислех,че съм едничка на този свят. Но се появиха толкова много хора, които ме обичат => станах по-самоуверена. И съучениците ми почнаха да ме уважават. Моят съвет - не се примирявай с утешителни думи. Докажи им, че си достатъчно силна. Звучи лесно, наистина.Но не е трудно и да се направи. Нямаш представа как казаните направо неща улесняват ситуацията. Всичко е игра. Всичко е поза в тази огромна сцена, наречена живот. .................................................................................................
Коментар направен на 8 Септември 2006 Разберете ме-опитвам се да направя някакъв контакт с тях,но не се получава.Те са надути,богати и са пълни лигльовци.Може да сазра сродна душа у някой от тях,но може би вече ще е късно.Веднага се очертавам като най-интелигентната,учителката ни ме похвали не веднъж,и това някак засили злобата в тях.Подигравките и присмехите станаха по-пиперливи и незнам дали ще ги изтърпя още 5 години.Защо знам,че няма да спрат.И единственната "мъдрост" научена от най-добрата ми приятелка в старият ми клас ме кара да не плача и да не се депресирам,а именно фразата "Самотно е там на върха..." .С моят потенциял сигурно ще си го повтарям цял живот.И сега,може би съм надраснала възрастта си,но все още се надявам че в този нов клас няма да съм сама на заветният връх,а ще има някой,които да ми помага и да търси помощ от мен,някой като мен,достигнал върха с истински труд, не благодарение на дълбокият джоб на баща си,някой които мога да нарека "приятел".А мечтата и надеждат си отиват със всяка изминала минута,и не смятат да се върнат в опуспялата ми душа,в раненото ми сърце...Знам че прозвуча като в сапунка,но това са стоновете на съзнанието ми,чийто глас ще бъде най-после чут от вас,безименни непознати...Благодаря за сапричастността! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Септември 2006 хаха :) споко, гимназията не значи нищо, повярвай ми. ще се научиш, имаш време.
.................................................................................................
Коментар направен на 8 Септември 2006 никой не харесва срамежливите освен за да ги използва, но и никой не харесва надутите.
а в българия по дрехите посрещат и по големината на джоба за мъжете и по дължината и елегантността на краката и дълбочината на деколктето за жените оценяват. така че не очаквай от хора които непрекъснато си мерят външността и придобивките да оценят вътрешното ти богатство.
просто бъди активно и сеогледай за човек или повече които също имат нужда от една добра дума, малко внимание и усмивка...така ти ще си завоюващата приятелче.
инак има да страдаш и се ядосваш още дълго.
(стар таралежек) .................................................................................................
Коментар направен на 8 Септември 2006 Не се притеснявай.Ще си намериш приятели.Аз на 14 също нямах много приятели, но на 16 вече си намерих истински, такива които са с мен вече 12 год.А и непрекъснато си намирам нови...Не се притеснявай, а просто не го мисли толкова.Успех :) .................................................................................................
Коментар направен на 7 Септември 2006 Приятелко, няма човек в света, който да е успял без самочувствие и смелост... Моят съвет е да се вземеш в ръце и да направиш опит за контакт с новите си съученици. Никой не харесва срамежливите, знаеш. Може би в края на крайщата ще си намериш именно сред тях най-добрите приятели. Пожелавам ти успех от сърце! LF .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|