Дата на изпращане:30 Март 2008 Завиждам, че или по скоро яд ме е ,че:
Аз непрекъснато купувам лакомства и играчки на детето на брат ми, което е много привързано към мен и си иска само, а аз не умея да отказвам, въпреки че не ми се харчат пари, и не виждам защо аз да го правя, след като родителите му не искат да си харчат парите за него, и в същото време те не купуват дори и вафла за моето дете, когато двете деца са заедно избягват да купуват на своето само за да не се наложи да купят и за моето?!
как да постъпвам? става ми все по-неприятно когато племенницата ми каже лельо искам ....., а моето дете изобщо не се и сеща да каже вуйчо искам..., защото той не се държи близко с нея и тя не го чувства близък, той не и обръща внимание, но ни дава дрехи втора употреба от неговото дете с което мисли че ни върши голяма услуга , а всъщност само си пречиства гардероба?! моля ви посъветвайте ме нещо?!.................................................................................................
Коментар направен на 4 Юни 2008 Според мен правиш лоша услуга на брат си, като разглезваш детето му, от друга страна пък се радвай, че не разглезва твоето. Не завиждай, така даваш лош пример на децата, те усещат какво е в теб, по-скоро, ако наистина обичаш племенничето, купувай му по-малко, за да не се разглези и започне от малко да мисли като потребител, а му давай повече любов от себе си.
А когато му дойде времето брат ти ще забележи и ще ти се отблагодари. .................................................................................................
Коментар направен на 24 Май 2008 спокойно, миличка!!! имам вуйчо, който никога не се сеща да каже "имаш ли нужда от това..." или нещо изобщо да каже!!! вярно парите нестигат, но майка ми винаги намира за да отиде на гости у брат си, а те не се сещат дори да се отблагодарят! или братовчедите ми...никога не казват "лельо от какво имаш нижда " все майка ми дава .. без да получава всичко не само пари, любов много...такав е живота единия винаги обича и дава всичко от себе си от другия
.................................................................................................
Коментар направен на 5 Май 2008 Сьма си намерила правилният отговор. След тази констатация всичко е безсмислено, няма да обърнеш нещата другите да са като теб. Свикни с този факт и по пътя на личната си логика (която е правилна) продължи. Как,защо,дали,кога и т.н. си е твой проблем и нокой не може да ти бъде мв помощ защото не е наясно с всички обстоятелства както ти си наясно..... .................................................................................................
Коментар направен на 1 Април 2008 Не е нужно да глезиш племенницата си, но не е и нужно да я отритнеш и отчуждиш само заради това, че не харесваш отношението на родителите и. Когато имаш възможност, зарадвай я. Когато си в затруднение, обясни и. И бъди сигурна, че ако искрено я обичаш, тя ще остане привързана към теб за цял живот. Децата усещат тези неща.п Относно това, че брат ти не е близъс с твоето дете, не го изживявай - нали то си има теб! .................................................................................................
Коментар направен на 31 Март 2008 трябва да се сърдиш на себе си- трябва да можеш да кажеш къде е границата и да кажеш "не". Детето не е виновно, че иска. .................................................................................................
Коментар направен на 30 Март 2008 Аз също съм леля и аз купувам на племенницата ми лакомства(сега по рядко де,защото влезе в тийн възрастта и по-рядко я виждам),но това въобще не е стояло на дневен ред в мислите ми дали да купя или не...правя го за да зарадвам детето,когато нямам пари не го правя...според мен прави,както ти диктува сърцето,ако си привързана към детето продължавай да го правиш ,какво като на твоето дете съзнателно нищо не му се купува,всеки отговаря за себе си...когато нямаш възможност просто си кажи на детето,че нямаш пари-децата усещат кога си искрен с тях и кога не...дано съм ти била полезна мила...Ж32 .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|