Дата на изпращане: 5 Ноември 2007

Пак съм напушена и изгърмяна. Пак не знам къде съм и се замислям ... живота не е чак толкова неприятен...само че това не може да продължава цял живот...не искам да съм от тези,които хората гледат с презрение...аз съм сравнително умно момиче...нямам много приятели...имам много познати. И в любовта не ми върви. Всъщност в момента съм влюбена...обичам един човек ... и той ме обича и всичко е наред,но знам че много ще страдам...знам ,че всичко ще се преебе и че пак аз ще плача...но какво ме интересува не искам да мисля за бъдещето искам да гледам напред ,да забравя всички разочарования и да съм щастлива. Аз го мога...или поне така си мисля...ахх защо живота е толкова труден....защо единственото нещо,което ми носи удоволствие са наркотиците....ако не съм надрусана се чувствам някак си незавършена...

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >