Дата на изпращане: 15 Септември 2007

От Майката на Боби
Миличка, Благодаря ти, че те има и ,че беше до сина ми и в лошото. Не страдай, той много те обичаше и знаеше, че и ти много го обичаш, просто се страхуваше, че срещаш и други хора, и много работиш и по-рядко се виждате и че това може да ви отчужди. Беше много нежен, когато говореше за теб и винаги когато влизахме в магазинче за подаръци избираше какво да ти купи, много обичаше да те изненадва с цвете. Знам как ми липсва този нежен, чувствителен, добър, усмихнат, мил и обичлив човек, който каквото и да ми каже, болката не намалява. Нямам думи с които да те успокоя. Възхищавам ти се, че имаш сили да живееш, работиш, взимаш изпити, предлагаш тук помощ, вярвам, че ще живееш добре и ще съумееш да намериш пак щастие.
А на коментара "...Толкова приказки за един скапан наркоман... По-добре да мрат боклуци като него, от тях никой няма нужда !" не мога да не отговоря - синът ми нямаше време да стане "скапан наркоман", той умря за броени месеци от една доза отровен хероин, за който писаха и вестниците и докторът от Пирогов ни го каза. Беше чист, спретнат, завърши CISCO академия /компютърно образование признато в цял свят/ и курс за WEB дизайн. Започна да прави сайт за една фирма, ходеше редовно на фитнес и риболов с баща си. Завърши шофьорски курсове и същевременно ходеше всеки ден с мен на работа. Не знам да е ограбвал, насилвала и т.п. Беше най-сладкото дете и всеки ден ми казваше по пет тъти, че ме обича и , че ми е благодарен че сме му помогнали да се откъсне от наркотиците. Всичките ни колежки и колегите на съпруга ми, които го познаваха, той работеше и при него преди, бяха на погребението и плакаха с глас, много бяха довели и съпрузите си. Половината му клас беше дошъл, а сега на 40-те очаквам целия клас. Това прилича ли ви на живот на "скапан наркоман", на излишен за обществото човек?
А относно, че е "бил разглезен и презадоволен от нас" и това не е вярно, не сме богати, за нас "морето" е лукс и все още дължим 300 лв. за последното море на което успяхме да отидем с него преди да умре. Той беше изключително скромен и несуетен, винаги си избираше евтини дрехи и маратонки, въпреки, че бяхме готови да купим и по-скъпи, за да не ни притеснява финансово. Цялата си заплата даваше на мен, аз му купувах цигари. Загуби си очилата /25 лв./ малко след морето, казах му, че ще му купим нови догодина, защото сега нямаме пари. Много съжалявам, че не му купих очила. Скоро има рожден ден,след две седмици, ще му купя и ще му ги заровя в гроба. Това да ви прилича на разглезено хлапе? Истината е, че той страдаше от депресия /липса на серотонин в мозъка/, която се проявява в пубертета, не се ценеше достатъчно, имаше и опит за самоубийство и всичко това естествено е довело до наркотиците като спасение, както ни обясниха психиатрите. Въпреки това той не беше "типичния наркоман" и в Центъра по превенция на наркоманията отказаха да го лекуват, като ни казаха, че няма наркоманска зависимост и не е за тях. Той просто беше нещастен. Никой от нас не успя, много бяха хората, които се опитваха да го държат в живота, но насила не става. Много ми липсва - гласът му, погледът с големи кафяви очи, извитите миглички, най-красивата усмивка, счупеното му зъбче, шегите му, прегръдките, целувките, думите "обичам те мами". Въпреки всичко, което се случи, семейството ни е било и невероятно щастливо и аз съм благодарна, че Господ ми дари това прекрасно същество за 20 години. Вярвам, че пак ще се видим и този път ще сме заедно завинаги. Който има сърце и чете това, нека да спре веднага всякакви наркотици, няма безопасен и непристрастяващ наркотик.
Обичам ти, Боби! Мама

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >