Похотливост | Завист | Алчност | Гняв | Фантазии | Сънища | Дрога | Алкохол | Разни
Дата на изпращане: 10 Август 2007 здравейте,аз съм на 20год. и преди време разбрах, че приятелят ми е на хероин от три месеца.Три месеца, през които животът ни беше прекрасен изпълнен с усмивки, смях, любов, море и всичко, за което едни млади хора, които се обичат биха искали. Бяхме заедно повече от 5год, нашата любов пламна още в гимназията. Бяхме съседни класове. Завършихме училище преди две вече почти три години.Продължавахме да се обичаме и да сме заедно. Но преди месеци-зимата,неговите родители го хванаха, че се боцка. Всички усещахме че става нещо нередно с този човек. аз също го усещах и не веднъж съм го питала дали употребява някакви наркотици и дали нещо го мъчи. Той естествено отричаше и аз му вярвях. Но една вечер родителите му ми се обадиха и ми казаха че трябва да отида спешно в тях. Тогава той призна, че е от три месеца на хероин венозно. чувството, че човека,който обичаш толкова много се друса е отвратително. Но аз реших да остана с него и да се борим заедно. Почна се с изчистване в Пирогов. Седя около една седмица на системи, докато организма му се изчисти от боклуците, които е взимал. Следващата стъпка беше разговори с психиатър и психолог. Следвах ме указанията им точно той имаше желанието да се оправи и всичко да е както преди. След дълги месеци лекуване и постоянен контрол той беше чист.Трудно беше но всички си мислехме, че вървим нагоре и наркотиците са останали зад нас. Аз бях щастлива защото се справяхме. Правихме му тестове много често и всичко беше отрицателно. Преди няколко седмици заминах при сестра ми в чужбина за 10 дни. Като се върнах и се видяхме той ми изглеждаше много заспал, разсеян. Беше ме страх да питам дали е това от което най-много се страхувах, но все пак питах и получих много логично обяснение, че не е спал цяла нощт и сутринта на работа и е скапан. Искаше ми се да му повярвам, но ме беше страх. Казах му че искам да си починем малко един от друг с цел да го стимулирам и да се стегне. Вечерта вайка му пак му е правила изследвания, които са били отрицателни. Преди два дни ни беше последната среща. Нашето чао се оказа сбогом завинаги.Взех го от работа и отидохме в нашто си кафе. Смях ме се, когато ме гушкаше и целуваше изпитвах топлина и сърцето ми биеше лудо от любов.Разбрах ме се на следващия ден да ме събуди в 10часа, за да не се успя, защото вечерта бях на работа и се прибрах много късно. на сутринта вместо той да ме събуди ме събуди майка му.едвам говореща и ми каза,че Боби вече го няма. мислех че сънувам докато не го видях на леглото му, целия посинял, неподвижен и сърцето му не биеше.беше си отишъл за секунди.от къде пак беше намерил дрога незнам, но имаше три спринцовки на масата. друсал се е с нещо което не се е показвало на тестовете.наистина е страшно хора.аз още не мога да го осъзная и във всеки един момент очаквам да ми звънне за да се видим,сърцето ме боли от болка и много ми липсва.исками се да върна времето и пак да е до мен но ми останаха само спомените.незнам как ще живея от тук нататък болката е страшна защото човека го няма замина си толкова бързо че не успях да му кажа колко много го обичам той беше слънцето в моя живот. хора няма смисъл да се тровите обръщам се към всички които са тръгнали по пътя на дрогата дори и само с пушене на трева.недейте страшно е и е много трудно. всеки си мисли, че може да спре и няма да стигне дъното но колкото и да се бориш дрогата се оказва по-силна. моля ви недейте, говорете и на хората около вас които са тръгнали на там помагайте им дайте всичко от себе си както ние направихме за Боби но за миг го изпуснахме, най-сладкия и забавен човек го няма, а аз страшно много го обичам и се разкъсвам от мъка. не си го причинявайте не го причинявайте и на ваште близки и приятели. сега разбирам колко е кратък живота и има много по приятни моменти които трябва да изпитаме. много се надявам повече хора да прочетат моята изповед и да се замислят...хора живейте...не се занимавайте с наркотици...те водят към дъното а няма смисъл...ако някои има нужда от помощ...дори и само от разговор аз съм на среща... Коментирай | Коментари Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|