Дата на изпращане:7 Март 2007 Не ми живее вече не издържам!!!Немога да търпя повече майка ми,прави всичко възможно да се самоубия.Направих вече 3 опита и не успешни!!!!ИСКААААААМ ДА УМРАААААА,МРАЗЯ ЖИВОТААААААААА!!!!Вече започнах да пуша трева от известно време и да се подавам много на алкохола,защото мислих,че така няма да мисля за проблемите и няма да обращам внимание на това което ми прави!!Но сега и като сам била в настроение вече пия не издаржам ако не пия.Боже пропаднах заради майка мии.И не смятам да отказвам всички неща които започнах да пуша и пия,щото ставам в още по зле ситуация.Изписаха ми антидепресанти ,но не помогнаха вече ги сварших.Незнам какво да правя зада остана още жива ;((((((((((((((((((((((((((.................................................................................................
Коментар направен на 10 Октомври 2008 А може би с майка ти много си приличате? .................................................................................................
Коментар направен на 19 Март 2007 Не ми стана ясно на колко години си, но ще ти кажа какво може да направиш за да искаш да живееш! Преди 3 години се запознах с едно момче и по-късно разбрах, че взима наркотици и живота му никак не е лесен точно заради майка му. Започна да споделя с мен всичките си проблеми и аз реших да му помогна. Помогнах му почти да спре с наркотиците (вярвах му на всяка казана дума от него - това го накара да стане по-силен) той ми се довери. Събирах пари, намерих му къде да живее в София за 20 лв на месец и буквално го изгоних от града. Той си намери работа там и сега след 1 година живот без майка си той е наистина нов човек и е доволен от живота. Надявам се да събереш сили и да направиш нещо подобно. Успех!!! .................................................................................................
Коментар направен на 10 Март 2007 Стягяй се!n Ще мине! и мен майка ми 20 год. ми обяснява че за нищо не ставам и съм нищожество. Обаче аз не съм пък и тя нямала това в предвид :) майките са странни животни.
На колко години си.
Давай ще помагаме . Кажи как те тормози и как така прави всичко възможно да се самоубиеш.
Не се предавай. ще мине време и ти ще станеш майка. в живота всичко се завърта.
Успех! .................................................................................................
Коментар направен на 9 Март 2007 С какво майка ти е допринесла за това да искаш да се самоубиеш или да пропаднеш?
Всеки има проблеми,но е важно да се научи да се справя...На всеки му е идвало до главата да мисли за самоубийство...това не значи непременно,че трябва да го направи...Трябва да промениш ъгъла под който гледаш света и така ,може би,всичко ще ти изглежда много по-добре...Ако искаш...склонна съм да ти помогна да се изправиш на крака...
МОЛЯ ТЕ...напиши коментар...или...продължи разказа си...разкажи всичко..ще ти олекне... .................................................................................................
Коментар направен на 9 Март 2007 Не казваш какво прави майка ти, за да те кара да се чувстваш така ужасно?! Как може да ти се помогне като не се знае точно за какво става въпрос? Между другото на колко години си? Разкажи си историята по-подробно за да разискваме проблема и да му търсим някакво решение! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Март 2007 Стегни се, живота е такъв какъвто си го направиш!!! Каквато и да е майка ти, живей заради себе си и напук на останалите...Живей и се чувствай добре, с това ще си отмъстиш на който и да било по-добре, отколкото с дрога, пиене или самоубииство...помисли върху това! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Март 2007 Имаше един виц: Един човек решил да се самоубие като вземе свръх доза успокоителни, но след 5тото се почувствал по-добре.
ЗА ВСЕКИ ПРОБЛЕМ ИМА РЕШЕНИЕ!!! .................................................................................................
Коментар направен на 8 Март 2007 Впечатлен съм от твоята изповед и затова искам да те попитам нещо.
Възможно ли е да избереш коя да бъде майка ти? Можеш ли да избираш да се родиш, или да не се родиш? Или пък да си момиче, или момче?
Помисли малко, тази която те е родила искала ли те е, обичала ли те е, или не те е искала и те е мразела?
Ако, не те е обичала, не е ли могла да не те ражда (да направи аборт)? Все пак, тя те е родила. Може ли, да родиш с омраза?
Помисли още малко, не си ли била девет месеца в корема на майка си? След като те е родила, не те ли е хранила и обличала тя? Не си ли сукала от гърдите и? Не ти ли е давала храна в устата ти? Ами ако си била болна, не са ли викани доктори, лекарства не ти ли е давала? Не ти ли е разказвала приказки, не ти ли е пяла песнички, не си ли си играла и смяла с нея?
Кажи ми сега: как така, тази която ти е дала и живот, и грижи, и внимание, изведнъж започва да иска да ти навреди? Казваш: "Не мога да търпя повече майка ми..." Нека погледнем внимателно на тези твои думи. Значи излиза, че ти досега си я търпяла, но поради ред причини ("тя прави всичко възможно..."), вече не можеш да я търпиш. Много е важно това "всичко възможно", което тя прави дали сега е започнала да го прави или си го е правила от край време, ОБАЧЕ, ТИ СЕГА му обръщаш по-голямо внимание. Как си я търпяла толкова време, а сега вече не можеш? От един миг ли, майка ти е станала някакъв звяр? Само лошо ли има в нея и нищо добро? Не мисля. Отговори си на тези въпроси сама. Погледни внимателно върху себе си. Промяната е предимно в тебе. Можела си да я "търпиш". Защо сега да не можеш? "Моженето" е вътре в тебе. Вникни в душата си - какво се е променило в тебе.
Сама виждаш че тревата, алкохола, цигарите и антидепресантите никак не са ти усилили търпението. Проблемът остава. Дори, да си блокираш разсъдъка, така че да не се сещаш за проблема, не значи, че той вече не съществува. Даже тревата, алкохола и хапчетата още повече го усложняват. Ето, ти казваш: "Боже, пропаднах заради майка ми". От една страна, проблемът остава, а от друга, ти пропадаш. Не звучи успокояващо. Не виждаш никакъв път: "Не знам какво да правя за да остана още жива". Сякаш питаш - има ли изобщо някакъв път?
Има път, разбира се! Потърси доброто и бъди добра. Имай вяра в доброто. Доброто винаги е по-силно, а не само в приказките и филмите. Търпението е велико добро. В момента ти имаш изпит по търпение. Защо да не изкараш поне една четворка. Не го оствяй за поправка! Вярвай в любовта. Няма нищо по-голямо от Любовта. Лесно е да обичаш, когато те обичат. Но можеш ли да обичаш, когато те дразнят? Не е ли по-истинско. Който обича, не търси своето и не гледа собствените си интересите, но се грижи за другия. Затова, като си размислиш за целият ти досегашен живот с майка ти, обърни внимание на тези моменти, в които между вас е живяла любовта. И тогава си кажи: защо, пък, да не може да се случва пак? Постави така въпроса и на нея. Да, защо?
чичо емо
.................................................................................................
Коментар направен на 8 Март 2007 мен също ме побърква. в критическата е и го изживява много на нерви. от най-малкото прави слон. да не говорим, че по природа си е властна. мислила съм много пъти, че не трябва да и се давам, но нямам избор докато съм под нейното крило. стискам ти палци да намериш своята самостоятелност, аз съм само на антидепресанти. малко странно ще прозвучи, но се радвам, че си на алкохол и трева, защото другата ти алтернатива хич не ми харесва!немога да ти дам ценен съвет защото и аз съм в твоето положение, но искам да пишеш тук ако има нещо, чу ли ме! .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|