Дата на изпращане:18 Януари 2007 Здравейте, пак съм аз, Майката, която започна предишното си писмо " На 15.11.2006г. разбрах, че синът ми...",авторът на тези тъжни редове. Време е да отговоря на съдечните думи към моята изповед. Редовно посещавам сайта, чета новите писма, на някои отговарям и силно се надявам, че думите ми ще накарат някого да се замисли струва ли си такъв начин на живот и да пожелае да го промени. Това не са инвалиди или обречени неизлечимо болни, те само трябва да пожелаят да са здрави и да имат различен прекрасен живот. Тук съм чела потресаващи истории, не мислех, че това наистина се случва в живота. Плача и съчувствам на тях и на хората около тях, които ги обичат. С цялото си сърце пожелавам на всички, които са писали тук за проблемите си с наркотиците да се освободят от тази зависимост и да усетят сладкия вкус на свободата - на живот, в който имаш избор и сам решаваш. Рано или късно всички разбират жестоката си заблуда, че наркотикът им дава свобода / в смисъл от родителски и учителски авторитет, от законови инстанции, от ежедневните задачи, които ни поставя живота/и се оплитат в мрежите му, стават роби без права. Мили деца, бъдете свободни и горди хора, бъдете опора на възрастните си родители, не погубвайте единственото, което наистина притежавате и никой не може да ви отнеме - живота, дарен ви с толкова любов и грижи, променете коренно живота си - сменете жилището, не се виждайте със зависими, започнете да учите /каквото и да е/, спортувайте, излизайте в природата, прекарвайте времето си с хора, които обичате и които ви разбират и подкрепят в пътя ви към промяната.
Благодаря за подкрепата и силата, съчувствието и добрите ви пожелания.
Не знам, думата "благодаря" е кратка и суха, за да опише това, което изпитвам към Хората, които са ми писали, и колко ме боли за всички вас, които имате същото зло у дома. И на мен си повтарям и на вас го казвам - Борете се, бъдете силни, не се отказвайте, сега децата ни разчитат на нас, те са безпомощни както в първите си дни на този свят и нямаме право на грешка, нямаме право да се отпуснем, да се предоверим, сега битката е на живот и смърт. Може да не е наша вината, че децата ни са наркомани, но е наша вината, ако не дадем всичко от себе си, за да ги спасим.
Сега по въпроса: Какво става с нас.
Синът ми е все още под пълен контрол, така като препоръча лекуващият му психиатър - за които не знаят, това е - винаги е с човек от семейството, без телефон е, говори и се среща само с членове и близки на семейството и с приятелката си /с нито един приятел/,първите четири седмици след детоксификацията в болница, прекарахме в планината, имахме си програма - четири часа разходки, четири часа четене на художествена литература и учебна, вечер малко телевизия. Първата седмица беше най-тежка, защото той всичко вършеше насила и четенето, и разходките. Лека - полека се увлече в книгата, а времето за учебника по компютри, увеличаваше по наше настояване, но изчете и него. В неделя се прибирахме в града, виждаше се с приятелката си у дома, опитваше на компютъра неща, за които беше чел и все повече се увличаше от това.Тези дни бяхме само двамата /редувахме се и с баща му/ и неизбежно много разговаряхме. Първата седмица беше много мълчалив и намръщен, но след това започна да се отпуска и да разговаря - за книгата, която чете, за филми. Много исках да разговаряме за значителните неща, но при всеки такъв въпрос той се затваряше и до сега е така. Мисля, че иска да изтрие миналото, все едно не е било и се дразни, когато аз му го напомням. Имам много въпроси към него, но е вероятно да не получа отговор. Няма значение, само да е жив и здрав, без зависимости. След Нова Година /у дома, с приятелката му/, започна съботно-неделни компютърни курсове. Баща му го води, чака и прибира. Все пак той е сам в сграда с младежи, ние му се доверихме, че няма да търси контакти със зависими там, и той оправдава доверието ни, като редовно прави тестове за наркотици /с урина/, за сега, Слава Богу, е добре. Лека полека увеличаваме правата му. Сега идва с мен на работа и помага с каквото може, /без да излиза от офиса/. Чувства се полезен, оправи проблем с компютъра, с пощата, приготвя поръчки по списък.
Вече излиза с приятелката си в центъра на разходка. Не му даваме пари, тя ги държи.
Вярвам, че времето работи за нас, че с всеки изминал ден той се чувства по-силен, по-значим за хората около него, добива едно ново самочувствие, при което се надяваме, че когато започне самостоятелно живота си, вече няма да има нужда да прибягва към наркотика, и няма да си струва да захвърли това, което вече е постигнал - като ново ниво на образование и перспектива за работа, за която мечтае.
Това звучи розово, всъщност аз не знам какво е в главата му. Той се чувства все пак като затворник. Не съм сигурна в него, че не би се поддал пак в определена ситуация и не знам кога ще бъда.Започнахме срещи и с психоаналитик, на които тръгна без желание и отговаряше едносрично, но втория път излезе доволен и се надявам, че и там нещата ще потръгнат, защото той има нужда да разговаря и да излее душата си, а не може да го направи пред мен.
Моля се сега да взимаме правилни рещения, Господ да ни среща с подходящите хора и да ни насочва в изборите ни всеки ден.
Бог да благослови и спаси децата ни!
Майка.................................................................................................
Коментар направен на 2 Април 2007 NARKOMANKA SYM OT 4 GODINI SY6TOTO NAPRAVIHA I S MEN koto vie ste napravili s sina si samo 6te vi kaja 4e bov6 narkoman nqma ne se znae koga 6te go odari psihi4eskata apsa i vtoro xeroina se zadyrja 3 dena v orinata i 6 meseca v kravta pomislete si ot koi testove trqbva da my pravite .................................................................................................
Коментар направен на 12 Март 2007 мила госпожо, аз съм "бивша" наркоманка, ако има такива.преди време аз също писах тук (момичето, на което приятеля почина от свръх доза). много се радвам че сина ви се съвзема. но от сабствен опит мога да ви кажа че със съпруга ви правите голяма грешка. това че го държите като затворник, не е начина да го предпазите. единствено той може да го направи - да се откаже от дрогата. ако той няма това желание, никои не е в състояние да му помогне. след време като му "увеличите правата" достатъчно няма никаква гаранция че няма да започне пак.моя съвет е поговорете с него, питаи те го дали това кое вие му предлагате ( работата с компютър и т.н), е това което той наистина желае.не му налагаите мнението си.мисля че той е достатъчно голям за да решава сам какво да прави с живота си. аз лично се справих с проблема си сама, без помощта на родителите си.те по това време дори не розговаряха с мен ( не 4е сега е по-различно - когато се видим разговора ни е в няколко изречения - как си, как върви работата ти,нали не започна пак? и това). така че не позволявайте това да се случи с вас и сина ви. даите му повече свобода ( но винаги си имайте едно на ум, не му се доверавайте на пълно.)но най-важното според мен е говорете с него и не само за книги и филми, а за нещата от живота, за миналото му.един психоаналитик не може да заеме мястото на родителите. повярваите ми, аз самата имам нужда да поговоря с родителите си, но за тях темата за миналото е табу. опитай те се освем майка да му бъдете и приятел, с които може да сподели мислите които го измъчват, от когото да поиска съвет. но все пак това е вашия син и вие сами трябва да решите как да постъпите с него. аз единственото което мога да направя е да ви пожелая касмет. и не се предавайте. УСПЕХ , мила госпожо .................................................................................................
Коментар направен на 6 Февруари 2007 От автора на коментара от 4.2:
До писалата след мене: Госпожо, наркоман не се става за един ден. Нито за една седмица. "Най-лошото в един живот" не се случва просто така, от само себе си. Нито се оправя само с добри пожелания, каквито изразявате в края на поста си. Първата стъпка към решаването на един толкова сериозен проблем е да наречете нещата с истинските им имена. Родителят трябва да има сила да бъде честен със себе си, да констатира грешките си и да престане да ги повтаря, ако иска да помогне на детето си.
Вместо да се пита "До къде мога да вярвам на сина си ?" и "Как да го променя ?" тази майка би трябвало да си зададе въпроса: "Защо той не ми вярва ?" и "Как да се променя, за да спечеля отново доверието му ?". Да се върне в спомените си до момента, в който детето и е престанало да споделя с нея всичко видяно, чуто и преживяно навън и да се запита с какво е предизвикала това ? Може би просто редовно е нямала време за детето си ? Или е давала категорични оценки, забрани и заповеди с императивен тон, вместо да го изслуша и да изкаже ненатрапчиво мнението си. Може би това е правел баща му с нейното мълчаливо одобрение ? Не я познавам, а от един пост не мога да преценя точно какво е положението.
Но посоката, в която трябва да се движат мислите и е тази. Защото пак ще го повторя - наркоманът е човека, който решава дали да спре, а не родителите му. Тези елементарни игрички на следене и ограничаване само го предизвикват да развива изобретателност. Като човек, който е бил зависим, прочитайки този пост се сетих поне за 4 различни начина да продължа да друсам под носа на родителите. Променяйки се, с примера си майката може да помогне на сина си да избере живота и да спре наркотиците. Но не може да го принуди. .................................................................................................
Коментар направен на 5 Февруари 2007 Подкрепям коментара от 4.02.2007.
Мъж на 27г., с десет годишна хазартна зависимост .................................................................................................
Коментар направен на 4 Февруари 2007 iskam da izrazq vazmushtenieto si kam posledniq komntar,Prosto e nelepo!!!!!!!!!!!koi ili koq s te vi che da obvinqvate s takova tejko obvinenie edin roditel za koito se sluchva nai loshoto v edin jivot, da umira deteto ti i da ne moje nishto da napravish.i to da se samoubiva samo,zaedno sas vsichki poslednstviq ot edna narkomaniq!!!!!!razbbira se che ima narkomani ot zdravi semeistva, i nikoi ne e zastrahovan bez znachenie kakvo e semeistvoto.I KOGATo neshto se sluchi ne sa vinovni samo roditelite a i dvete strani,Tova che edno dete gubi doverie v sobstvenite si roditeli ne e samo po vina naroditelite,a ponqkoga po vina na samoto dete i na sashnostta mu.A vie v nikakva vrazka nqmate pravo na takova povedenie.ne vi znam narkoman li ste,roditel li ste ili stranichen chovek,no prosto se zamislete kakvi dumi otpravqte kam tazi jena koqto sas setni sili se e izzpravila pred nqi golemiq problem na tozi svqt i pishe tyk za da bade razbrana.sajelqvam hora kato vas
dano tova momche i vsichki drygi momicheta i momcheta se opravqt
uspeh .................................................................................................
Коментар направен на 4 Февруари 2007 "Може да не е наша вината, че децата ни са наркомани, но е наша вината, ако не дадем всичко от себе си, за да ги спасим."
Грешите, госпожо. Вие със съпруга си сте основните виновници синът Ви да стане наркоман. Преминал съм през целия хероинов ад, познавам десетки наркомани, повечето от които вече не са живи и мога да ви кажа едно нещо - наркоман от здраво семейство НЯМА ! Най-често се срещат два варианта - или родителите са разведени и изобщо не се интересуват от детето си, или са богати, проспериращи бизнесмени, за които родителските задължения се свеждат до оставяне на 20-30 лв джобни за деня. Фактът, че изобщо сте стигнали до там синът Ви да Ви няма доверие, да не споделя с Вас всичко ново, което го е развълнувало и не Ви се е доверил още когато е опитал дрога за първи път показва, че нещо в отношенията Ви с него е било коренно погрешно. Всяко дете в началото на живота си се доверява на родителите си. Вината в един момент симът Ви да престане да го прави е единствено ВАША !
До колкото разбирам и в момента продължавате да правите същото - принуждавате го да постъпва така, както според Вас е добре за него, опитвате се да го промените, но не и да го разберете. Съжалявам, но този подход е обречен предварително. Не можете да го държите на къс повод цял живот. Ако един човек не поиска сам да спре, ако това не е негово собствено решение, нищо не може да се направи.
Може би единствената стъпка в правилната посока са посещенията при психоаналитик. Защото могат да променят мотивацията му. И то само ако става въпрос за истински добър аналитик, не за някакъв терапевт и не за групова терапия. Минимум по 3 часа седмично. Но не проваляйте и това - не си пъхайте носа в отношенията между сина си и аналитика и не се опитвайте да ги контролирате. За какво си говорят и как - това е тяхна работа, не ваша. Ако е истински психоаналитик, той ще Ви каже същото. След като не сте способна сама да установите отношения на доверие със сина си, поне не пречете. .................................................................................................
Коментар направен на 25 Януари 2007 Така ми се иска, вашето момче да успее и всичко да е истина, но за жалост предните 2 мнения преди мен са ужасно прави :( Аз съм на 30 години и съм сестра на момче взимащо хероин. Уж се лекувахме, уж спрехме, после пак май почна, сега уж пак опитва да спре и уж само трева пуши, но това пусто УЖ... Толкова много боли когато пак разбереш, че си бил изкусно лъган... Тъкмо си казваш - победихме! И... всичко отначало... Блъскаш се между обичта и ненависта, между обидата и вината... Извинете ме, че обърнах коментара си малко към моята така болезнена история, за която нямам сили дори да я публикувам
Надявам се и се Моля да СТЕ УСПЕЛИ! А това момиче приятелката му - сигурно много го обича за да не се е отказала от него
Поздрави!
.................................................................................................
Коментар направен на 22 Януари 2007 Дано имате успех госпожо Желая щастие на цялото ви семейство
Прегръщам Ви- Вас,сина ви,мъжът ви Борете се и дано Бог ви благослови .................................................................................................
Коментар направен на 21 Януари 2007 gospojo pisah komentari na prednaata vi izpoved, iskreno vi jelaq shtastie na vas i vashiq sin i semeistvo
dano ima prosvetlenie
a kolkoto do testovete i doverieto naistina tova e nai trydnoto ot vsichko.bila sam 2 godini s chovek na heroin,nemojete da si predstavite na akkvi neshta sa sposobni horata kogato vzimat tova.kakvi hitrosti i tankosti ima i kakvi manipulacii vi se prilagat.vazmojno e tochno v momenta kogato vi e ubedil sas vsichki razgovori i jelanieto si da raboti i da e dobre i tochno togava da vi iznenada, ne iskam da vi obezkurajavam no tova stava nechoveshko v edin stadii
.uspeh
i ne vqrvaite na vsichko
.................................................................................................
Коментар направен на 19 Януари 2007 Моя коментар не е конкретно към тази майка а към всички майки на зависими младежи. Искам да ви кажа че наркоманите са много изобретателни зашото познавам много такива. И това с тестовете ще ви препоръчам да му направите един такъв внезапен тест като го накарате да уринира пред вас защото аз на такива неща съм ставал свидетел че ви е бедна фантазията. Как наркомани карат деца да уринират в шишенца, слагат тея шишенца в гащите и си ходят с тях. И когато им вземат урина за проба познайте дали пробата е положителна или отрицателна. Надявам се твоя син да се оправи защото всички които познавам не успяха . .................................................................................................
Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|