Дата на изпращане: 9 Декември 2006

На 15.11.2006 г. разбрах, че синът ми /20г./ е на хероин венозно от 3 месеца, последните седмици всеки ден по няколко пъти. Подозирахме с баща му, че нещо не е наред, напоследък спеше по цял ден, отказваше да за почне хубавата работа с компютри, която му предлагах, намираше си причини да отлага компютърния курс, от който му остава само последното четвърто ниво. Мислехме, че пак е алкохол. Имаше проблеми с това от 16-17 годишен, след едно напиване, след абитуриентския си бал, посегна на живота си и две седмици в токсикологията на Пирогов се бориха за живота му, беше на хемодиализа, и се лекува физически още месец след това. Поставиха му диагноза - депресия, оттогава е на лекарства и спря алкохола, но след година започна лека полека по 1-2 бирички, а то е било и трева и смъркане на хероин и скоро след това венозно. Когато започнаха да изчезват вещи от къщи, разбрахме че нещо става, но той в началото даваше достоверни обяснения. Дори успя да заблуди лекуващия си психиатър, че се е увлякъл по билярд и др. младежки нощни забавления, но няма вече да изнася от къщи. Но баща му намери опаковка от спринцовка, видяхме дупките по ръцете му и разбрах, че това от което толкова съм се страхувала се е случило. Бурята от емоции в мен е страшна - гняв, раздираща мъка, страх, вината ми като майка, провалът ми като майка, нищожеството ми като човек и личност, безпомощността ми да намеря възмездие, осъзнаването, че аз живея, работя, раждам, за да съм в услуга на една убийствена индустрия и за да си купува някой скъпи коли и къщи. Задавам си хиляди въпроси и винаги въпроса - защо, защо, толкова ли ви е безмислен и безрадостен живота деца, че така го захвърляте с лека ръка за някакво няколкосекундно удоволствие. Нищо не може да замени щастието от истинските неща, които ни се случват в живота и които се случиха и на мен, нищо не може да замени щастието да имаш до себе си любим човек, при който да се връщаш всяка вечер, да правиш секс с човешко същество и след това да се гушнеш до топлото му тяло, а не да халюцинираш за това с хероина и да се освестяваш сам в някой мръсен вход. Нищо не може да се сравни с щастието да родиш и отгледаш дете и да откриваш в него чертите на любимия си. Не заменяйте истинския живот с долнопробни фалшификати, не лишавайте света от себе си, можете да бъдете всичко - вие сте млади, чувствителни и талантливи, и много по-знаещи и с повече възможности от нас едно време. Дайте своя принос на живота и той ще ви се отблагодари и ще изпитате щастието от това да се живее,да си целия свят за някого, да си слънцето за детето ви и то да върви залепено до вас, да сте уважаван и полезен на работното си място.
Страхувам се как ще живея занапред, защото загубих много - спокойствието си и чувството, че всичко ми е наред. Всеки де плача и мисля само за това. Моля се за сина ми да намери сили в себе си и да избере живота. Всички сме с него и го подкрепяме кой както може. Пожелайте ми успех, сега това е мисията на живота ми, няма да го дам.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >