Дата на изпращане: 14 Август 2006

"Тези, които призовават смъртта си, са познати с нея само по слух" е казал някога някой си някъде си. Прав е. Дрогирах се, казвам в минало време, защото вече не. Вече обаче няма абсолютно никакво значение, защото загубих доверието на приятелите ми, половинката ми, загубих доверието на родителите си. Какво спечелих? Няколко петна в мозъка. Няма да ви лъжа, хубаво е. Усещането е прекрасно, но само отначалото. После вземаш още и още в стремежа си да постигнеш първоначалния ефект, но НЕ. Това не става, а напротив започваш да се чувстваш все по-ужасно. Докато най-накрая останеш в едно състояние на транс и осъзнаваш, че живота ти няма никакъв смисъл. Започва да те гризе съвестта, защото има хора които се молят за живот, а ти си имаш свой и го погубваш. Самоубийство - не му е леко на този, който по наклона на нещастието стигне до тези мрачни мисли. Тази агония обаче не толкова страшна колкото страданията, които са я предшествали, а после и наказанието което следва. Няма никакъв смисъл, да убеждавате някой да не се дрогира..Докато болния сам не реши да се излекува, нищо не може да му помогне. Да, точно така, казах болен. Това не е порок, не е цигари, които можеш утре да откажеш. Това е болест, защото можеш в момента да не се дрогираш, но въпреки това живееш с мисълта за нея. Поздрави и благопожелания. Открийте си други занимания, има по-интересни неща от дрогата.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >