Дата на изпращане: 2 Август 2006

Пиша тази изповед за да мога поне днес да живея без да мисля дали човека , който обичам не се друса докато аз съм на работа. Историята започна преди 8 мес.Миналия декември се запознах с човек на 29 год., с който от пръв поглед усетихме че има нещо силно.Още в началото той ми призна, че имал проблем с наркотиците, но аз честно казано не обърнах особенно внимание.След 4-5 месеца обаче, колкото и да съм невежа в тази област, започнах да забелязвам определени странности в поведението му (некоординирани двежения, промяна в зениците, рязка смяна в настроението, липса на желяние за секс и апетит)Естествено, след като стана ясно ,че съм разбрала, той ми призна, че от 8 год. се опитва да спре хероина , като е успявал за по 5-6 месеца и веднъж за година и половина. След този разговор ВСИЧКО за мен започна да се развива като от начало.Няколко пъти съм го хващала лично и усещането е било като да ти скъсат сърцето на две половини , просто няма думи с които да се обясни болката от това да виждаш как някой се самоубива пред очите ти.Сега все още сме заедно , от 3 месеца е чист, пие хапчета с морфин(които между другото дори за раковоболните трудно се намират), виждам че дава всичко от себе си за да се оправи, просто защото знае че няма да позволя на една отрова да бъде на 1-во място пред жената , която го обича. Най-трудното е да превъзмогнеш червейчето на съмнението ,което те изяжда всеки път щом човека дойде с колата да те прибере от работа. Ами ,това е , мисля че малко ми олекна, нека всички които имат търпението да прочетат написаното да ми стискат палци , защото колкото и смешно да звучи имам нужда дори от такива дребни жестове в момента. НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА......

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >