Дата на изпращане: 6 Май 2008

На 29 годинки съм и напоследък много сериозно се замислих върху това колко съм зависим от "течението" по което се нося през последните години. По принцип съм против злоупотребата с наркотиците. Самият аз съм опитал повечето, но най-сериозно и бих казал дори единствено употребявам марихуана. Пуша от около 12 години. Горе-долу по същото време пропуших и тютюн. Винаги съм смятал, че умереността е начинът за един човек да извлече повече радост от колкото вреда за себе си. Един вид хедонизъм изповядвам като философия по отношение на пушенето - било то коз, тютюн, или хашиш (когато има, де). сега седя тук и чета как са си изпатили доста хора от пустата дрога. Много мои приятели, с които заедно навремето "пробвахме" ръчносвитите цигарки доста задълбаха в посока хероин, амфетамини, или фармацевтики. Нищо ново-пореден пример за това "как се тръгва от марихуаната и се стига до тежки наркотици" т.н. Някакси виждайки как се случват ужаси пред мен, затвърждавах позициите си с тревицата и много рядко се присъединявах към компанията когато се деляха линии, фолиа, и подобни. Все още считам, че канабиса, който идва от земята-майка е нещо коренно различно от нещата които идват от нелегални лаборатории и се продават в пакетчета. И все още се дразня на хората които поставят всичко под общия знаменател наркотици и сериозно заявяват, че с "ТАКИВА НЕЩА" не се занимават.
Нищо.
Нека не си се занимават, имам и такива познати. Не се занимаваха с такива НЕЩА, и именно поради тази си неосведоменост когато пробваха тревица, взеха, че се зазанимаваха и с останалите "такива неща" и няма да коментирам повече за тях, защото едва ли бих казал нещо кой знае колко ново, а и де дещате какво е станало.
Марихуаната ми е на сърцето и на ума тази вечер и бих искал да споделя своя опит с нея, защото има неща които започват да ме тревожат малко до много понякога. Едно от тези неща е това, че усещам някаква нездравост в този си навик. От около 7-8 години пуша почти всеки ден поне по веднъж. Знам, че има доста хора които могат да го кажат за себе си, както и такива, които биха се изсмяли. НО. При всичко казано и написано по темата, забелязвам, че ефекта на пристрастяване изглежда не е толкова безобиден. В произволен момент, свърши ли коза, съм готов да дам и всичките си пари само за да си набавя. ако ще е един коз дори, ще го разделя на две и ще гледам да ми остане да се напуша поне още един път вкъщи. Давам си сметка, че ако нямам поне един фас каше, тотално губя чувството си за сигурност. Започвам трескаво да обръщам бърлогата си и всичките скрити места за да открия дали не съм си каширал нещо някъде. Стигало се е и дотам, че да си заложа телефона или нещо друго и да се кача на транспорта да вървя на пазар. Ще рече човек, че ме е налегнала бясната хероинова абстиненция и съм си загубил ума. Всъщност, действията си ги виждам като рационални и преценени-всичко по план, знам кога и как ще си откупя заложената вещ, взимам предпазни мерки да не ме хванат с нещо в мен, имам план точно как ще отида до срещата и как ще се прибера, не е като да се лутам лудешката и да се влача надрусан (напушен) по улиците. Предпочитам да си пуша вкъщи, обикновено сам или в тесен кръг от 1-2 човека. От този тип пушачи съм - "обичам всичко напушен да правя" ако ще се ходи някъде на интересно място, то един коз ако имаме, ще е още по-яко, ако пък не е интересно и само си тъпееме, ами един коз ще дръпнем и ще си го направим готинко, музиката е по-яка като си напушен, филмите са по-интересни, сладоледът и вафлите са супер яката храна, абе който пуши много добре ме разбира какво имам предвид.
Винаги съм изтъквал положителните качества на ганджата в дискусии с приятели или случайни хора, защото вярвам, че не е нещо лошо, освен ако човекът сам не го превърне в порок. И смятам, че моят случай е такъв-някакси съм зациклил в един омагьосан кръг, в който ходя на работа, прибирам се в нас, напушвам се, гледам филми, чатя си с дружки, въобще, релаксирам си и ми е добре, и после пак на работа и така. Но имам толкова много неща които ме чакат да ги свърша, а вместо това аз само си губя времето, обзет от някакво нежелание за нищо, сякаш днес са ми казали, че ще се мре и нищо няма смисъл вече...Не мога да си го обясня по друг начин, освен с това, че ТХЦ-то нещо е започнало да ми влияе зле и да ми мъти съзнанието. Това никак не ми харесва, защото съм си много привързан към хубавата тревица, просто за мен това е едно непрежалимо удоволствие, с което неимоверно съм свикнал, ужасява ме мисълта, че ще трябва да го пожертвам ако искам живота ми да се подреди по-удачно.
Нямам някакви други сериозни пороци, които да ми усложняват живота и да изразходват всичките ми средства, но някакси задълбах в последно време в една депресия, апатия ли е какво ли е. Не знам, ама сякаш психиката ми се изкривява и на моменти се чувствам фрустриран, нещастен, ядосан, неудовлетворен опт живота и странното е, че с идването на пролетта не се оправям.
Както може би става ясно от текста, мисълта ми не е добре фокусирана, прескачам, от тема на тема, абе въобще...нямам думи за себе си. Въпреки, че толкова съм се разпраказвал, почти нищо не казвам.
А, да отбележа нещо което може би има връзка-от около 3 седмици не пуша тютюн, а от три дни и коз не съм си взимал. Ей така да видя какво ще стане. По принцип, е имало един-два периода, през които не пушех любимата си марихуана, единия дори беше за около 18 седмици. При това бях на място където хората пушеха хубава марихуана, а аз учтиво отклонявах призивите им да пуша с тях. Но ми мина и това и си пропуших отново, то не беше планувано да отказвам коза завинаги, де само за определения период. Сега, с отказването на тютюна ефекта май не е много положителен, не мога да кажа че чувствам осезаемо подобрение, но пък за сметка на това, колеги ми обръщат внимание, че съм малко разсеян-интересно, вместо да е обратното...Всяка вечер като се прибера и правя точно нещата, които винаги са ме подтиквали да пуша тютюн-пия бира, ям, държа си почти пълна кутия от любимото ми MarlBoro LIGHTS точно на мсата пред мен. Като си седи така дори имам чувството, че не съм спрял цигарите, понякога се чудя дали всъщност не пуша и да не се усещам, ама цигарките са си един и същи брой, така, че, освен ако друга моя самоличност не е набавил скрита кутия, от която да си пуши, май всичко е наред. ;)
Иначе коза ми е болен въпрос, даже предния път като отказвах цигарите, реших, че по-добре пак да си пропуша, защото забелязах порочна практика като ми се допуши да пуша от коза-вместо да изпуша една цигара, си дръпвам един-два пъти и по цели дни бях на медуза... Луда работа.
Ами, май това открито писмо до всички тук, е към края си. Молбата ми е ако някой, който прочете това и има какво да добави или коментира - нека го направи, да сподели малко личен опит. Предприемам борба с пороците си за пореден път и този път ако трябва - ще има и война, но силно искам да видя някакви резултати от себе си. Знам, че има хора, минали по този път, които има какво да кажат-ами кажете го, ще следя за коментари и благодаря, за търпението ви.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >