Дата на изпращане: 31 Март 2008

Как да ви обясня сега... човешкият мозък в дясната си половина принадлежи на рептилоидния (влечуги) произход, лявата половина е от базайниците. Т.е. колкото и да е умна лявата половина, ако не е по-силна от дясната, е много вероятно да изпаднем в такава ситуация.
Влечугите не разсъждават. Те се привличат от шаренкото, от определени цветове и картини. Така и ние хората се привличаме от големи бюстове и бицепси, асоциираме поведението с някакъв символ. И ние, подобно на влечугите, животът ни се концентрира в борба за надмощие и най-желана жена/мъж.
Дрогата е начин на живот - символ на една трудно отмираща култура. Вече наркотикът не е толкова престижен, колкото беше. Стигнахме до там, че кокаинът - царят на дрогата вече е леснодостъпен. Наркотиците ще отмрат, но ще разбият достатъчно много човешки животи и съдби, преди да се превърнат в минало.
Моята история не се свързва с наркотиците. Понеже твърде млад не успях да си намеря мястото в нито една култура, не се приобщих към някоя социална среда, в мен се отключи процес на тотално отричане на всичко, което ме е отхвърлило. Развих отвращение към една институция, към която принадежах и твърдо отказвах съществуването й. Реших, че сапунът ще идмие всяка една гадост,която попива по мен по духовен път всеки божи ден в тази институция. Прекарвах всеки божи ден по 4 часа в банята да се чистя. Не ми оставаше време за нищо друго. Извършвах всевъзможни ритуали, за да отмия гнусотата. Животът ми се превърна в ад, ад по-страшен и от наркотиците. Виех от немощ. В мен преливаше енергия , която не можех да изкарам от себе си, защото не можех да се помръдна. (Тази гадост се разпространява в моето съзнание навсякъде с физически контакт - от ръкан на ръка, от прашинка на прашинка.) Ако не сте виждали здрав инвалид - ей ме на. Със времето успях в известна степен да избяга от това място. Днес прекарвам значително по-малко време в банята и по чешмите и въпреки че всяко едно мое действие е под контрол да не се омърся, животът ми е много труден.
Не мога да се преборя с това хора. Още по-страшно е от наркотиците. Мога само да се засмея и всичко да мине, но не се получава. Цялата ми мисъл се концентрира около този проблем.
Вие, хората с наркотиците се излагате. За да прекарате яко една дискотека се поробвате на гостетин, който впоследствие се превръща в домакин в съзнанието ви. Животът ви се концентрира около следващата доза. Такъв живот няма никакъв смисъл. Нито да си теглиш куршума, нито да живееш. Вегетация, хора. Вече 5 години си имам проблеми с това нещо. От година и половина съм в тежка зависимост и което е по-лошо не е абсистентна. Ни ми става по-хубаво с определена доза, а като се къпя се чувствам като пълен боклук и загубеняк, отрепка, която не мое да се справи с измислен проблем. Проблем, който самият аз съм си създал по най-нелеп начин. Със сигурност така се чувства и тежко зависимият наркоман, когато взема милиардната си доза, обикновено в самота и изолация. Чудиш се как си могъл да си причиниш такова нещо и още повече се чудиш как не можеш да го спреш. Най-глупавото е когато сам си направиш това, което никой враг не може да ти направи.

Коментирай | Коментари

Следваща >   Случайна >