Похотливост | Завист | Алчност | Гняв | Фантазии | Сънища | Дрога | Алкохол | Разни
Дата на изпращане: 28 Февруари 2008 Здравейте на всички!Искам да споделя проблема си.Занимавам се с кикбокс от най-ранна детска възраст,винаги съм бил добър и всичките ми тренЬори са били единодушни,че имам талант, и съм създаден за този спорт.Дотук добре,но всеки знае,че при сериозния спорт освен тренировки,режими,дисциплина са необходими и "подпомагащи" средства и всеки спортист рано или късно прибягва до тях-аз не съм изключение,но всичко допреди известно време беше под строг лекарски надзор и стимулантите,които употребявах не бяха от най-силните ако мога така да се изразя.Преди 1 година имахме турнир в Румъния и огромното желание на всички беше да се представим добре,защото имаше съгледвачи от К1 и знаете всеки от нас си мечтае за там както и да е.Стигнах до полуфинал и като видях с какво "животно" трябваше да се бия направо честно да си кажа се разтреперих от страх.Седях си в съблекалнията и си мислех,че трябва да се откажа когато влезе едно от наште момчета и ме попита какво става.Споделих страха си с него,а той ми каза,че всички се надявали на добро класиране от моя страна и той щял да ми помогне.Помогна ми като ми даде доста солидна доза амфетамин,стреснах се първоначално,но някак си се навих и взех.Победих по точки и бях много горд от себе си и едва сега осъзнавам,че е било глупаво от моя страна.От тогава насам все по-често прибягвам до него,преди важни мачове,преди тежки тренировки дори веднъж взех за да мога да уча цяла нощ.Дава ми увереност,сила,концентрация.Направо да си кажа май не мога без него и това ме плаши.Досега никой не ме заподозрял,но докога как ще погледна родителите си в очите ако разберат,те и без това не одобряват това,с което се занимавам(кикбокса)направо не искам да си представям.Не съм взимал приблизително от месец,но след известно време запоява един турнир и силно се надявам да не се поддам на изкушението.Мисля,че ако устоя сега ще престана тотално,дано да съм прав,че иначе нищо добро не ме очаква.Осъзнавам го и съм много силно притеснен.М17+ год. Коментирай | Коментари Следваща > Случайна >
Изпрати тази изповед на приятел
|